JuniorAchievementBulgaria
header_pic

Още по темата

2017-06-30

Колко финансово уязвимо е българското домакинство?

Колко финансово уязвимо е българското домакинство?


прочети >>

Финансовата грамотност като начин на мислене

2017-07-31

Финансовата грамотност като начин на мислене

Интервю с Джордж Цаконас, генерален мениджър на MetLife България

 

 

В началото на 2017 г. JA България и MetLife България инициираха провеждане на представително проучване за финансовата устойчивост на домакинствата в България.

За коментар на проучването и за да сподели повече за сътрудничеството с JA се обърнахме към Джордж Цаконас от MetLife България за кратко интервю.

 

Г-н Цаконас, разкажете ни повече за партньорство на MetLife с JA България?

Това е третата поредна година, в която MetLife си партнира с JA България в инициативи, насочени към финансовото ограмотяване на младежите. Вярвам, че ще продължим да работим заедно и занапред, защото темата е от изключително значение в днешни дни. Като говорим за финансовата грамотност, ние в MetLife имаме предвид познаването на различните продукти и инструменти, с които човек може да управлява своите доходи. Тя, в своята същност, ни учи не как да станем богати, а как със средствата, с които разполагаме, да постигнем най-много. За мен това е една от най-важните теми, на която, за съжаление, не се обръща достатъчно внимание, но ние смятаме да продължим работата си в тази посока и да ограмотим финансово възможно най-много млади хора в България.

 

Узрява ли активното поколение за този начин на мислене?

Позволете ми да дам един пример. В продължение на много години, хората вярваха, че най-сигурният начин за спестяване и инвестиране на техните доходи са държавните облигации. След като видяхме обаче, какво се случи с Гърция, Кипър, Ирландия, Португалия и други държави, разбрахме, че това не е напълно вярно. Този урок бе предаден на гърците по възможно най-горчивия начин, след като по-голямата част, особено по-възрастните, от населението загубиха всичките си средства след обезценяването на държавните облигации. Изводът е, че страхът от промяна, недостатъчното познаване на инструментите, с които бихме могли да управляваме своите средства, могат да доведат до това да ги загубим. Нашето желание и цел е не само да създадем основите на една добра финансова култура, но и да продължим да я поддържаме.

 

Как може да стане това на практика?

Като разсъждаваме: за да съм сигурен, че съм финансово грамотен трябва да си задам следните въпроси: „Бих ли се справил с непредвидени ситуации, като внезапна загуба на работа, инцидент или друга ситуация в семейството? Как подобни непредвидени разходи биха се отразили на стандарта ми на живот?“. Проучванията показват, че в повечето случаи това би довело до финансова нестабилност. Точно такава нестабилност открихме и ние след като инициирахме представително проучване, което направихме съвместно с JA България. Искам да споделя част от резултатите, които се оказаха до известна степен тревожни. Няма да коментирам факта, че 3 от 4 домакинства признават, че са изключително финансово нестабилни. Това, може би, за много от вас не е изненада. Изненадващо беше обаче, че почти всички от домакинствата, след зададен въпрос „Как бихте се справили при извънредна и неочаквана ситуация?“ са отговорили: „Чрез заем от небанкова институция“ или „Помощ от роднини/приятели“; само 1 от 5 биха се справили благодарение на спестените си пари и 1 от 3 биха взели заем от финансова институция. За сравнение с подобни проучвания, правени в други страни от Европейския съюз, повече от половината домакинства биха се справили с непредвидени разходи чрез собствени спестявания.

 

Защо според Вас ситуацията с българските домакинства е такава, неподготвени ли са или просто са по-бедни от другите европейски домакинства?

Населението в България няма концепция за спестяване. Лесният отговор на въпроса „Защо?“ е, че доходите са прекалено ниски, за да бъдат заделени част от тях. Но такива са и на по-голямата част от хората – приятелите, близките. Проблемът не е толкова в месечните средства, с които разполагаме, а в начина им на разпределяне. Това е и проблемът, с който ние искаме и се опитваме да се справим. Желанието ни е да „заредим“ младите хора в България с финансова грамотност и да ги накараме да разберат, че не доходът, който получават на месец е от най-голямо значение, а техните познания за управлението на парите им. Това е първата стъпка – спестяването като начин на мислене, като поведение, като нещо задължително. Втората стъпка е – къде и как да бъдат вложени спестените пари. Дали да избера най-близкия клон на банка до дома ми; банките ли са единствените институции, в които мога да съхранявам спестяванията си; зная ли какво са взаимните и инвестиционните фондове; как мога да диверсифицирам (да разпределя) риска на парите си; искам ли да бъда запознат с финансовите термини и различните инструменти.

Това е финансова грамотност. Това са въпросите, които бихме искали младежите в България да си задават и след получаване на необходимото образование, да могат да дадат най-правилните отговори.

Въпреки неоптимистичните резултати от направеното проучване, аз гледам от положителната страна и съм щастлив, че има върху какво да работим и, че работата ни с JA България е повече от необходима.