Георги Стоянов за предприемачеството, приноса за развитието на обществото и щастието.

2015-11-17

Поредната ,,Успешна история’’, с която днес ще Ви запознаем е на Георги Стоянов, създател на приложението ,,Craze’. Георги е нагледен пример за активен млад човек, който помага на потребителите да оползотворят свободното си време възможно най-пълноценно и приятно. Неговата история ни учи да се стремим да допринесем за развитието на обществото и винаги да се захващаме с  това, което наистина ни прави щастливи.

1.Какъв бяхте като малък, за какво мечтаехте?

За сметка на родителите ми, бях късметлия да отрасна със сестра, с която нямахме голяма разлика в годините. С нея никога не ни беше скучно, забърквахме се в какви ли не неща – от строене на палатки от дървета в центъра на София, до унищожаване на играчки за части (двигателчета, лампички, батерии) и сглобяването отново в наши собствени творения. Всяко лято беше някаква различна щуротия.

Относно мечтите, те бяха по-скоро детски – нова играчка за разглобяване, да бъда водолаз и всякакви подобни неща. Но определено прекарвахме доста време в гледане на тавана и фантазиране.

2.Как решихте да стартирате собствен бизнес?

Винаги ми е било интересно да създавам „неща“, това беше и една от причините да запиша Софтуерно инженерство. Чувството да се създаде продукт (дори виртуален), с който някой може да взаимодейства е безценно. Мисля, че този глад да създавам все по-полезни неща беше основният двигател към идеята да стартирам компания.

А идеята ми дойде през годините в университета. Имах късмета да пътувам доста и всеки път, когато пътувах, забелязвах един и същи проблем – отивайки на нова локация, нямах ни най-малка представа кои са интересните заведения или събития. Дори когато се застоявах 3-4 седмици в някой западен град, пак имах проблеми с това да намеря какво да правя днес. Фактът, че знаех интересните места не помагаше много – пак трябваше да мина през 15-20 сайта, да комбинирам цялата информация за това, какво се случва на тези места и чак тогава да взема решение. Целият процес редовно отнемаше към 20 минути, нещо което според мен трябва да е възможно да се реши за секунди.

3.Разкажете ни повече за приложението ,,Craze“.

Така се роди Craze – ние помагаме на хората лесно да следят какво се случва с любимите им заведения, галерии, театри, изпълнители и т.н. Потребителите ни могат с един поглед да видят всички събития които се случват покрай хората и организаторите, които следват.

4. Как успяхте да подберете екипа си?

Винаги сме търсили най-талантливите. Гледаме да не правим компромис с качеството. Иначе от гледна точка на това, какво търсим, основното ни правило е – хора с допълващи се качества и интереси, но еднаква ценностна система. Важно е един екип да се допълва в уменията си, но „лепилото“ според мен са еднаквите ценности и разбирания за света. Създаването на правилната култура е доста важно също.

5. Кои са трудностите във Вашето начинание?

Не знам откъде да започна :) Трудностите постоянно се сменят, тъкмо се справиш с един проблем и те чакат три нови. Винаги има нещо ново за преодоляване и почти винаги е нещо различно.

6.Какво бихте казали на тепърва стартиращите свой бизнес?

Да се подготвят с много енергия и търпение. При първия стартиран бизнес ще има много допуснати грешки и нещата не винаги ще стават с темпото, с което си го представят. От моите наблюдения, хората които стартират компания от горяща нужда да направят промяна, а не просто заради статус/имидж са тези, които се задържат. Те имат енергията и мотивацията да се справят с трудностите, дори в най-демотивиращите моменти.

7. Какви възможности за реализация в чужбина сте имали и защо избрахте все пак да останете в България?

В началото на последната ми година в университета вече имах предложения за постоянна работа от големи западни компании след като завърша. Имах няколко седмици да преценя какво точно искам от живота. От една страна, петцифрена заплата на месец определено звучеше доста примамливо, имайки предвид, че само три години по-рано работех за 500 лв. на месец в мола. Но в крайна сметка се замислих какви са били основните ми мотиватори да се развивам до момента. Един изпъкваше най-много – възможността да правя това, което ми е най-интересно. В крайна сметка реших да откажа офертите и да се захвана точно с нещото, което ми е мечта.

8. Какво за Вас е животът?

Игра. Някой беше казал „Don't take life too seriously, nobody gets out alive” – мисля, че по-често трябва да се освобождаваме от оковите на сериозността и страховете, често те ни спират да поемаме рискове, да творим и въобще – да правим нещо по-различно от това, което се „очаква“ от нас.