JuniorAchievementBulgaria
header_pic

Още по темата

2014-09-10

Успешната история на Essence Ltd.

Успешната история на Essence Ltd.


прочети >>

2015-04-27

Успехите на Ивайло Христов от Комфо

Успехите на Ивайло Христов от Комфо


прочети >>

2015-07-15

Филипа Иванова за успеха като избор

Филипа Иванова за успеха като избор


прочети >>

Какво е да стартираш бизнес на 16? Успешна история от мрежата на JA

2016-04-11

Какво е да стартираш бизнес на 16? Успешна история от мрежата на JA

Днешната "успешна история", която подбрахме за читателите си, е на Димитър Керанов, ученик и млад предприемач. Митко е само на 16 години, но това не го спира да реализира свое собствено бизнес начинание, което вплита в себе си семейната традиция и технологичното бъдеще. Историята му ни показва как с помощта на теоретични и практически знания в сферата на икономиката и предприемачеството, човек поема по неутъпканата пътека на промяната, но винаги си спомня откъде е тръгнал и кой му е показал правилната посока.

 

Разкажете ни за себе си.

Аз съм Димитър Керанов на 16 години от София. Уча в столичното 23. СОУ „Фредерик Жолио Кюри“ в паралелка с предприемачество и икономически дисциплини. Кандидатствах тук с амбицията да разбера какво е това „предприемач” и как да стана такъв, а също така и заради желанието ми да изучавам английски и немски език. В момента наравно с учението ми развивам и собствен бизнес проект за трайни насаждения - лешници. Към този момент на моето село – Войниково - съм засадил над 100 лешникови фиданки, като имам желание тази година да ги удвоя, но както се знае, всичко опира до финанси. Някои биха казали да кандидатствам по европроекти за земеделие, но за това се изисква най-малкото да съм навършил 18 години и да съм регистриран като земеделски производител, а после и да се покриват критерии. Не казвам, че няма да кандидатствам, но на този етап възрастта ме спира.

 

Разкажете ни за семейния ви бизнес от десетилетия и как решихте да поемете по този път?

Още от малък баба ми и дядо ми ме водеха на село, обясняваха ми за различните растения - кое, кога расте, кога се сее и грижите, необходими за отглеждането му, за различните видове обработка, която се прави на земята, различните машини и съоръжения, създадени за наше улеснение. До 2009 г. живях в град Тервел заедно с баба си и дядо си. Един вид съм пораснал там и на село, за което не се срамувам да споделя, но през 2009 г. отидох да живея при майка си в София. Избрах това, защото там има по-големи възможности за развитие и изучаване на предмети, които в малък град като Тервел са слабо познати на хората. Като мои хобита бих отбелязал работата с всякакъв вид електроника. От около 4 години активно започнах да изучавам различните електронни компоненти, тяхното действие и потенциално приложение в нашето земеделско стопанство. Също така се занимавам с ремонт на компютри и компютърна периферия. Друго мое хоби, това са колите и моторите. Миналото лято се качих за пръв път на мотор – стар мотор, бивша собственост на дядо ми, но от близо 10 години беше изоставен на дъното на гаража. Е, до миналото лято, когато го реставрирах и за пръв път го карах. С желание всичко става, но както споменах по-горе – трябват и пари. За мое съжаление с всяко мое ходене до Тервел наблюдавах как баба ми и дядо ми остаряват, а земеделската работа става непосилна за тях – хора на по 70 години, бивши медицински работници, които и до ден днешен не спират да работят – било то на полето или вкъщи. Защо, ще питате? Е, защото за добро или лошо живеем в България, където често е невъзможно преживяването на пенсионери само с пенсия. Пенсия, за която толкова години са работили, плащали са си данъците и накрая какво? Не могат да преживеят с нея. Поради тази причина те търсят допълнителни доходи. Дядо ми има частен лекарски кабинет, а баба ми прави тестове за наличие на алкохол на шофьори от фирмите в района. Всяка година нашите ниви са били засети с най-разнообразни култури, но проблемът идва, когато дойде време за пласирането на продукцията. Проблемът е, че в този район царят 2-3 монополни фирми, които са изкупили повечето земя в региона и също те изкупуват готовата продукция на по-малките земеделци на безценица. Виждайки това, аз реших да поема нещата в свои ръце. Нямах намерение да занемаря или продам семейната земя, която е наша собственост от над 100 години.

 

Как ученик се превръща в предприемач със собствено бизнес начинание?

 

През 2015 г. направих първата крачка и започнах да развивам собствен бизнес проект за земеделие и по-точно лешникови насаждения. Е, в началото бях решил да сея бадеми, но след проучване на областта и климата в нея, както и температурните амплитуди установих, че мястото е неблагоприятно за отглеждане на този вид растение. Тогава видях като алтернатива лешника, който е по-студоустойчив и би се вписал идеално. След едномесечно проучване за необходимите ресурси започнах да изпълнявам дейностите по списък – подготвяне на мястото за сеитба, обработка на почвата, а след това и избиране на дървета. Лешниковите дървета се характеризират с това, че са самофертилни – тоест трябва да има минимум 2 сорта за да могат да бъдат опрашвани взаимно. След проучване на сортовете и сравняване на техните качества се спряхме на 3 сорта, всеки от които се опрашва с другите и по този начин продукцията ще е сигурна. Следва звънене по различни разсадници и запитване за оферта. Накрая на деня вече се бях уточнил с разсадник от град Петрич и сега оставаше само да чакам да стане ноември (тогава е периодът за садене). Наближаваше и краят на лятната ваканция и началото на училището, затова трябваше да се връщам в София. Дойде ноември и аз отново се обадих на разсадника, за да доуточним нещата, да уговорим дата, на която те ще изпратят дърветата и какви сортове ще искам. След това отидох да си купя билет за автобуса, за да мога да съм навреме там. Закупих го около седмица предварително, защото само 1 автобус пътува до там. Ден преди датата на пътуването ми се обадиха от разсадника, за да ми кажат че няма да могат да изпратят дърветата. За мое щастие си бях записал на лист останалите разсадници и цените, които те ми бяха казали, като по този начин бързо намерих решение на проблема – обадих се на няколко, като само от един имаха възможността да ми изпратят дървета за толкова кратко време без предварително записване. Цената беше малко по-висока, но за сметка на това се оказаха коректни. В рамките на 2 дни от поръчката дърветата вече бяха при нас и бяхме готови да ги посадим. Събрахме се 5 човека от семейството и за 2 дена бяхме готови. В този период растенията не се нуждаят от много грижа, тъй като са още млади, а почвата е с достатъчна влажност. Аз самият почти всеки месец се прибирам на село, за да проследя развитието им и да наблюдавам за болести и неприятели. Усилено поливане на насажденията ще бъде необходимо през летните месеци, когато от горещината водата се изпарява. През това време аз ще съм на село и ще мога да се грижа за това. Начинът, по който се осъществява напояването, е чрез изпомпване на вода от 3 на брой кладенеца, складирането на водата в цистерна с цел затопляне, което се осъществява по естествен път от слънцето и чак след като водата е с благоприятна температура, поливаме дърветата.

 

В какви проекти на Junior Achievement Bulgaria сте участвали?

Обучението ми в 23. СОУ се оказа много интересно. Неколкократно са ми били възлагани задачи както за самостоятелна, така и за групова работа, участието в които ме е научило как да се справям в трудни ситуации, как се работи в екип и как се координира цялата работа. Тази година в училище по предмета „Предприемачество“ имаме за задача да направим така наречената „Учебна компания“ (образователна програма на Junior Achievement Bulgaria) – това представлява проект, в който група ученици сформират фирма, чиято основна цел е в рамките на няколко месеца да реализира иновационен продукт. Чрез моето участие в тази фирма аз натрупах опит с това да организирам работата на производствения отдел, да спазвам срокове и да работя в екип благодарение на нашите партньори от Junior Achievement Bulgaria, които организират тези интересни проекти.

Но това не е единственото. През изминалите години сме участвали в проекти на Junior Achievement като иновационни лагери, от които също сме натрупали опит. В средата на миналата година се проведе иновационен лагер на Витоша, където бяхме събрани ученици от 3 училища и обсъждахме проблемите в училище, както и предлагахме начини за тяхното разрешаване.

Нашият проект тази година е за "иновационен кош за отпадъци". Това е среден по големина кош за отпадъци, който се отличава с уникален дизайн, също така има сензор, който при изхвърляне на отпадъци подава сигнал до чип и чрез говорител кошчето ще казва фрази като „благодаря“. За захранване на тази система ние използваме слънчев колектор, който събира енергията в батерия. Друго, с което се отличава кошчето, е това, че през нощта свети в различни цветове. Името на наша фирма е „Верди“. То произлиза от италианската дума „Верде“, което в превод значи зелено – защото се стремим да опазим природата чиста и с атрактивността на кошчето да привлечем вниманието на хората и да ги стимулираме да си изхвърлят отпадъците на правилното място, а буквата "и" накрая идва от "иновативно". В самата фирма участваме 12 човека, като сме разделени на няколко отдела. За формиране на бюджет на фирмата в края на миналата година организирахме коледен базар, на който продавахме ръчно направени гривни, картички и книжки за оцветяване. С част от събраните пари платихме за направата на рекламни брошури, визитки и плакат, който сложихме на входа на училището, за да е по-забележим от хората, които минават и да рекламира нашата идея. Аз бях разпределен в производствения отдел заради моите познания. В този отдел отговаряме за цялата работа по създаването и разработката на кошчето – от закупуване на електронните компоненти до среща с управители на фирми, които ще изработят корпуса. Работата е много прецизна и се изисква точност и екипна работа, защото гоним и срокове. Изпълнението на проекта разделихме на няколко етапа, като първият беше разчертаване и изработка на макет от картон, както и направата на дизайна, за което много помогна нашият класен ръководител г-жа Албена Костова. Следващият етап беше изработката и сглобката на всички компоненти и представянето му. Наложи ни се да се свържем с доста фирми, които да ни дадат насоки и да ни обяснят по какъв начин да свържем всичко. Запознахме се с доста хора, всеки специалист в дадена сфера. Всички бяха много услужливи и не отказаха да ни помогнат.

 

Развивате ли своите умения в сферата на електрониката и как мислите да ги използвате в своето производство?

В последните години се занимавам с програмиране на уеб сайтове и приложения. Ходил съм на курсове в Телерик, от където научих доста неща. В момента съставям собствен проект за роботизирано напояване на растенията и следене на полезните вещества и минерали в почвата. Идеята е да се минимизира човешката работа и да се подобри производството – чрез следене на веществата в почват, да се определи недостиг или превишено количество на дадено вещество, от което пряко зависят растежът и вкусовите качества на ядката, а както знаем, се търсят тези с най-добрите вкусови качества. За  момента проектът е само на теория, но е осъществим и на практика, което аз не мога да си позволя поне на този етап, но в бъдеще, когато събера нужните парични средства, планирам до го осъществя.

 

Ако можете да опишете какво ви дава земята с три думи, кои биха били те?

  • Работа
  • Храна – защото всичката храна, която консумираме, е пряко свързана със земята – или е расла там, или се е хранила с растения;
  • Спокойствие – защото работейки на полето, се чувствам свързан с природата и далеч от шума на големия град.