JuniorAchievementBulgaria
header_pic

Още по темата

2015-12-08

Започни стаж с помощта на бюрото по труда

Започни стаж с помощта на бюрото по труда


прочети >>

2016-01-04

Професионален ресурс от Шнайдер Електрик

Професионален ресурс от Шнайдер Електрик


прочети >>

2016-01-04

Заредете се с хъс и търпение: историята на Йоан Аспарухов

Заредете се с хъс и търпение: историята на Йоан Аспарухов


прочети >>

2016-01-26

За да стартирате свой бизнес, бъдете активни: Джеймс Йоловски, мениджър „Финансови програми и симулации“, JA България

За да стартирате свой бизнес, бъдете активни: Джеймс Йоловски, мениджър „Финансови програми и симулации“, JA България


прочети >>

2016-01-26

„Мрежата EURES е „врата“ за легална заетост в Европа“: Елена Видинска, Агенция по заетостта

„Мрежата EURES е „врата“ за легална заетост в Европа“: Елена Видинска, Агенция по заетостта


прочети >>

2016-02-02

Димитър Христов от „Амбицио“: За да успееш в бизнеса, трябва любов!

Димитър Христов от „Амбицио“: За да успееш в бизнеса, трябва любов!


прочети >>

Предприемачеството е за смелите

2016-01-22

Предприемачеството е за смелите

Интервю с Гълъб Донев, заместник-министър, ресор „Заетост“, МТСП

 

  1.     Кои са най- големите предизвикателства на пазара на труда в България в момента?

Когато става въпрос за пазара на труда в България, всеки от нас може да посочи проблеми, които от определена гледна точка могат да се определят като най-големи предизвикателства. Така например, несъответствието между търсенето и предлагането на труд в страната, включително от географска гледна точка е сериозно предизвикателство. Ниската мобилност на хората при търсене и започване на работа също е предизвикателство. Погледнато от друг ъгъл, безработните лица над 55 г. срещат сериозни трудности в намирането на работа, на която да завършат трудовата си кариера. Бизнесът трудно наема хората с уврежданияна работа, независимо от възрастта им. Това също са предизвикателства, свързани с пазара на труда. Не на последно място са младежите, които освен, че нямат трудови навици, нямат и мотивация да работят. Различното при тях, от гледна точка на политиката е, че те са нашето утре – от тяхната трудова реализация и производителността на труда им зависят нашите бъдещи социални придобивки и права. Тяхната трудова мобилност и подготвеност за търсените знания и умения са от изключителна важност за успешната им трудова реализация.

 

  1.     Кои са главните причини за високата безработица сред младежите у нас?

Младежите са сред групите, които останаха първи без работа в резултат от икономическата криза от периода 2008 – 2010 г. Все още равнището на заетост сред тях не може да достигне пред-кризисните години, а безработицата сред младите хора остава висока. Освен чисто икономическите причини – бавното възстановяване от кризата и недостатъчните инвестиции за разкриване на нови работни места, причината за високата безработица сред младежите в голяма степен зависи и от профила на лицата. Така например, по последни данни от Агенцията по заетостта (към края на ноември 2015 г.) повече от 44% от регистрираните безработни младежи са с основно или по-ниско образование. Очевидно липсата на грамотност по основни предмети е сериозен проблем пред последваща трудовата реализация. За да бъдат наети, младите хора първо трябва да извървят пътя на своето образование. От друга страна, не по-малки трудности с реализацията си срещат и младежите с висше образование, които, обаче, не притежават професионален опит, липсват им трудови навици, а често не са съгласни да работят за предлаганото от работодателите трудово възнаграждение. Когато към това добавим и предпочитанията на работодателите, които, поставени пред избора между това да вземат млад човек без опит и умения, без сериозни семейни ангажименти (което го прави по-свободен в действията) или да предпочетат опитен работник/служител, често се спират на втория.

 

  1.     Безработни и неактивни на пазара на труда – може ли да се каже, че това са две различни групи хора? Ако е така, първите се нуждаят от подкрепа, докато вторите – от мотивация. С кампанията „Активизирай се“ ние се стараем да допринесем за мотивацията на младежите в активна възраст, които не работят. Кои са за тях най-вече мотивиращите фактори, според Вас?  

Мога да се съглася, че част от безработните младежи са активни – регистрацията в бюрата по труда предполага, че търсят работа и са на разположение да започнат подходяща такава в кратък срок. Не трябва, обаче, да забравяме, че почти 22% от регистрираните в бюрата по труда младежи са безработни повече от 1 година, поради което следва да ги причислим към неактивните младежи, с които да работим целенасочено за тяхната мотивация и активирането им. Работата с тези млади хора изисква първо да се изследват причините за тяхната неактивност. На второ място е необходима подкрепа, така че да преодолеят пречките, които могат да бъдат от различно естество – здравословни, социални, финансови и др. Чак след като младежите почувстват сигурност, те ще бъдат мотивирани да потърсят работа или обучение, с което да станат активни.

Що се отнася до мотивиращите фактори за младежите, които търсят и са готови да започнат работа, мисля че те са подобни като за всеки от нас: достойно заплащане, отговарящо на изпълняваните дейности; възможност да се учат и надграждат знанията и уменията си, възможност за професионално развитие.

Много е важно младите хора да знаят, че бюрата по труда предлагат различни варианти за тях – от обучения, преквалификации, стажове и работа. По линия на т.нар „младежка гаранция“, в бюрата по труда се изготвя индивидуален профил на всеки един младеж и той е насочен спрямо конкретните му нужди и способности. Най-лошо е, когато един човек дори не отива там. Когато не вижда смисъл да се развива. За всички останали случаи, за всеки един младеж, който има желание да се развива и не знае откъде да започне, бюрата по труда са една много добра алтернатива.

  1.     Можем ли да повлияем на безработицата с алтернатива като предприемачеството например, тоест не само незаетите на пазара на труда да получат възможност, но и да се превърнат самите те в хора, които осигуряват работа и на други? Какъв е Вашият поглед и опит?

Всяка форма на стопанска дейност, която генерира заетост, е алтернатива на безработицата. В този смисъл естествено и предприемачеството е подход за намаляване на безработицата, включително сред младите хора. Нещо повече, предприемаческата дейност много често се свързва с поемането на риск, с поемането на голямо трудово натоварване, с недостатъчно свободно време – динамика, подходяща в голяма степен за младите хора, които са по-жизнени, здрави и силно мотивирани да успеят да постигнат мечтите си. В този смисъл предприемачеството наистина ми се струва много подходящо за младежите – както от гледна точка на самонаемането, така и като под формата „младежи да наемат младежи“.

Опитът ми, обаче, показва, че развиването на успешна предприемаческа дейност изисква освен младежът да притежава силна мотивация и желание за успех и постигане на високи доходи, той да има и подходяща професионална подготовка и/или предприемаческа култура. Това, което имам предвид е, че за бъдещият успешен предприемач е необходимо да притежава и непрекъснато да развива ключови качества и умения като лидерство умения за подбор и управление на персонал, планиране и управление на ресурси, според нуждите на бизнеса, новаторство и креативност. Това са умения, които е необходимо да се изградят и допълват. В този смисъл, предприемачеството е възможност, но не бива да се разглежда като универсално решение за справяне с младежката безработица. Със сигурност предприемачеството е за по-смелите. За тези, които са готови да поемат риск, да работят повече, отколкото би се очаквало от тях, ако са на нормирана работа и непрекъснато да са готови да се развиват.

  1.     Разкажете ни повече за новите политики и проекти на МТСП, имащи за цел да повишат заетостта сред младежите през 2016г.?

Безспорно един от подходите за увеличаване на заетостта сред младежите са програмите и мерките, изпълнявани от МТСП, с които насърчаваме работодателите да наемат млади хора и по този начин подпомагаме започването на първа работа, стажуването и чиракуването на младежите. В този смисъл, предвидените за 2016 г. дейности не са нови, а са доказали своята ефективност и са търсени, както от младежите, така и от работодателите. Така например, ще продължим предоставянето на субсидии за наемането на младежи, за придобиване на професионален опит по специалност, по която не са работили, както и чиракуването под ръководството на наставник за тези без квалификация и специалност. Запазваме и въведената през 2015 г. практика за съфинансиране на трудовото възнаграждение, от страна на работодателя, с което мисля че подобрихме ангажираността им към наетите младежи. Новото през 2016 г. всъщност е удължаването на предвидения период за финансиране на заетостта за младежи по реда на Закона за насърчаване на заетостта, с което увеличаваме и продължителността на последващата, без субсидия, заетост при същия работодател. По този начин даваме възможност на младежите по-дълго да упражняват дейността, за която са наети и съответно повишаваме пригодността им за заетост. Тук е мястото да посоча, че увеличаваме и финансирането за мерките, насочени към младите хора, с което ще разширим и обхвата им.

През 2016 г. очакваме да започне изпълнението и на новите схеми по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, по които включително ще бъдат активирани неактивните младежи – ще бъдат мотивирани и подпомогнати да учат и/или работят. Разбира се, за да се запознаят с пълния спектър на възможностите за заетост младите хора трябва да се обърнат към бюрата по труда.

  1.     Предвиждат се нови проекти, свързани с обучението на кадри. В какво се изразяват те?

Подобно на заетостта, обученията за професионална квалификация и придобиване на ключови компетентности, предоставяни на безработните лица остават в голяма степен същите, както и през настоящата година. Инвестициите в работната сила чрез обучения, в голяма степен ще се основават на потребностите на бизнеса, определени от резултатите от краткосрочните и средносрочните прогнози. Ще се провежда и обучение на безработни лица без осигурено работно място, по професии от Списъка на професиите и специалностите за професионално обучение на безработни лица без осигурено работно място, разработен въз основа на проведеното от Агенцията по заетостта през юли 2015 г. проучване на потребностите на работодателите от работна сила (http://www.slideshare.net/pressmlsp/poject-labour-2406-5).

Обучението ще бъде тясно обвързано със заложените цели и действия в индивидуалния план за действие, изготвен за всяко безработно лице. Обучение ще се осъществява чрез ваучери за обучение в рамките на схеми по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, като обученията ще се извършват по предварително събрани заявки от работодатели за наемане на конкретни работни места. Ще продължат да се предоставят и възможности за обучение на работното място.Дейностите ще се финансират със средства от държавния бюджет и по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020 г.

И разбира се, новият елемент в сферата на професионалното обучение, е предвиденото финансиране на нова мярка по реда на Закона за насърчаване на заетостта, въвеждаща дуалното обучение. Идеята е работодателите да бъдат стимулирани да разкриват работни места за обучение чрез работа за безработни, които са извън системата на образованието. Ще се осигури финансиране за всяко разкрито работно място, включително и за наставник. Максималният размер на финансиране е 200 лева за едно лице на месец и не може да продължи повече от 36 месеца. Общият бюджет по мярката за 2016 г. е 497 000 лв., като е планирано включването на 100 лица.

  1.      Как бихте дефинирали предприемчивостта като качество и като ключова компетентност и какво включва тя за един 20-годишен човек у нас?

Безспорно предприемчивостта свързвам с всяка инициативност, с всяка дейност, насочена към създаването на нещо ново. И в този смисъл, като качество, предприемчивостта не е свързана с възраст или пол.

Когато, обаче, реферираме към ключовата компетентност, не мога да не се позова на определението, дефинирано в Препоръката на Европейския парламент и Съвета на ЕС относно ключовите компетенции за учене през целия живот. По-конкретно, усетът за инициативност и предприемачество се отнася до способността на индивида да превръща идеите си в действие. Тук се включват креативността, иновативността, поемането на риск, както и способността за планиране и управление на проекти с оглед постигане на цели.