JuniorAchievementBulgaria
header_pic

Още по темата

2015-12-03

Как да намериш своето призвание - успешната история на Момчил Насвади

Как да намериш своето призвание - успешната история на Момчил Насвади


прочети >>

2016-01-14

Професионално от Шнайдер Електрик: Ръководство по автоматизация

Професионално от Шнайдер Електрик: Ръководство по автоматизация


прочети >>

2016-01-22

Предприемачеството е за смелите

Предприемачеството е за смелите


прочети >>

2016-01-26

За да стартирате свой бизнес, бъдете активни: Джеймс Йоловски, мениджър „Финансови програми и симулации“, JA България

За да стартирате свой бизнес, бъдете активни: Джеймс Йоловски, мениджър „Финансови програми и симулации“, JA България


прочети >>

2016-01-26

„Мрежата EURES е „врата“ за легална заетост в Европа“: Елена Видинска, Агенция по заетостта

„Мрежата EURES е „врата“ за легална заетост в Европа“: Елена Видинска, Агенция по заетостта


прочети >>

2016-02-02

Димитър Христов от „Амбицио“: За да успееш в бизнеса, трябва любов!

Димитър Христов от „Амбицио“: За да успееш в бизнеса, трябва любов!


прочети >>

„Упоритост, вяра в собствените възможности и да се приемаш като гражданин на Европа“: успешната история на Камелия Галибардова

2016-02-08

„Упоритост, вяра в собствените възможности и да се приемаш като гражданин на Европа“: успешната история на Камелия Галибардова

„Успешната история”, която днес ще Ви разкажем е на Камелия Галибардова, която е  олицетворение на активен човек с главно А. Тя завършва в България, но благодарение на пътуванията и непрестанния досег с международни студенти, има усещане за космополит,  а границите за нея са просто формалност. История, която ни показва, че не съществуват недостижими върхове за човек, зареден с хъс, упоритост и вяра в собствените си възможности.

Разкажете ни за себе си.

Казвам се Камелия Галибардова и съм на 25 години. Завърших филиал на английския  университет  “University of Portsmouth” в София. Амбициозна личност съм още от много малка и съответно емоционална – мисля, че тези две качества вървят ръка за ръка. Силно вярващ човек съм, всяко едно нещо, което постигам е благодарение на Бог и вярата заема голяма част от същността ми. Когато нещо ми хареса, веднага се хвърлям, без да му мисля много, много. Обичам да танцувам през свободното си време, както и да уча чужди езици, така че винаги съм поддържала баланса между танците и езиците.

 

Каква бяхте като малка, за какво мечтаехте?

Мечтата ми беше да стана танцьорка и да обикалям света с танците. Това беше мечтата на мечтите ми. В 5. клас се разби и не я осъществих, но танците са мое хоби и досега, и страшно много се забавлявам с тях.

 

В какви проекти сте участвали като ученичка и студентка и с какво допринесоха за развитието Ви?

Започнах активно да участвам в проекти още като ученичка – бях част от учебно-тренировъчна фирма в НФСГ, която отключи интереса ми да се занимавам с подобни неща. Пределният момент беше, когато станах студентка 1. курс – моя съседка ме покани да участвам в различни проекти, от които тя самата беше част. Вярвам, че трябва да има човек, който да те запознае с тези неща и тя беше човекът, който ме въведе в един напълно нов и различен от на останалите студентски живот. Запозна ме с AEG (Асоциация на европейските студенти), която се занимава с изготвянето на проекти към Европейския съюз на най-различни социални теми като дискриминация, интеграция на хора с увреждания. Всъщност AEG е част от Youth in Action (Младежта в действие). Няколко организации от над 10 различни държави се събрахме в Истанбул за 7 дни, през които обсъждахме дискриминацията, имаше уъркшопове, най-различни лектори. Разходите по тези пътувания се покриват на 100 %. Обиколила съм много места в Европа, благодарение на AEG.  Тя ме накара да се чувствам не просто като студентка в България, а като студентка в Европа – накара ме да си отворя очите и да се възприема като гражданин на света, а не само на родната си страна, което е голям проблем за доста млади хора у нас. Успоредно с това бях доброволец в ESNСофия (Erasmus), като екскурзовод на големи групи от чужденци, запознавайки ги с  различни туристически обекти из България. По този начин много подобрих английския си език и наистина се забавлявах с чужденците, които са много отворени и искат да вземат максималното от преживяването си в България. Още една организация допринесе за развитието ми – „Харвардските курсове“ в Софийския университет – лектори-българи, които са завършили Харвард и преподават на английски микро и макроикономика.

 

Една година сте били в САЩ. Разкажете ни повече за това преживяване.

Когато бях студентка разбрах, че Фондация „Америка за България“ предлага едногодишно обучение в университет в щатите и кандидатствах. Причината да ме изберат и да успея да замина с пълна стипендия бяха всички тези малки неща преди това – AEG, ESN, които изградиха моето самочувствие и вяра в собствените възможности. Ако трябва да опиша живота в Америка с една дума, тя би била динамичен. Целият живот на студентите там се върти изцяло около университета, но в България израстваме много по-рано. Студентският живот под формата на партита, излизания е може би като ученическия тук – всичко е много по-детско някак. Всеки си поставя много високи цели и не вижда никаква пречка пред реализирането им. Много хора идват от малки села и градчета, които никога не си чувал, но са убедени, че те ще бъдат новите телевизионни водещи на CNN и BBC. Нещото, което взех от там е безграничният лимит на мечтите, които си поставяш като цели.

Знаех, че имам само една година  и исках да взема максималното, амбициите на околните ме заредиха изключително емоционално. Вторият семестър ме одобриха за стаж в маркетинговия отдел на „Сваровски“ – бях единственият одобрен чуждестранен студент – това отново според мен се дължи на предишния ми опит. Винаги трябва да изтъкваш това, с което си се занимавал.

Нещото, което не ми хареса в САЩ е, че хората там са толкова егоцентрични, толкова амбицията и успехът са на всяка цена, че им липсва колективността, липсва им чувството за съпричастност към останалите. Ако ти не кажеш „Не съм добре“ или „Имам нужда от помощ“, няма никой да се сети за теб.

След завръщането ми станах част от организацията ABLE, която е учредена именно от студенти, учили в САЩ, като мен и желаещи да пренесат опита и знанията си от там – тук. В момента колегите ми от ABLE в България организират страхотни събития и проекти.

 

Каква е Вашата рецепта за успех?

Упоритост, вяра в собствените възможности и да се приемаш като гражданин на Европа – ако всеки успее да съчетае тези компоненти, според мен би постигнал успех в желаната от него сфера. Също така възможността да си поставяш високи цели и да можеш да жертваш това, което най-много обичаш. Ако нямаш визия за бъдещето си, къде отиваш, за какво се бориш,  ако сам не си помогнеш, нещата няма как да се случат. Общуването с чужденци чрез различни организации в България също е ключов елемент, помага ти да направиш паралела – те къде са стигнали, по какъв начин мислят.

 

Какво е усещането да работите в Microsoft Europe в Лондон?

За позицията научих отсвоя приятелка в ABLE, а самият стаж се предлагаше от организацията AISEC и беше с продължителност 6 месеца. Бях завършила, дори вече работех в голяма маркетингова компания в София, но кандидатствах за позицията и след като ме одобриха, реших че това е моментът да замина, след няколко години щеше да бъде много по-трудно. Бях в отдела, който се занимава със социалната политика на Microsoft за Европа. Интересното за компанията е, че няма служители на постоянен трудов договор – всички са само за 6 месеца, след това или сменят позицията ти или евентуално преподписват договора ти, тук конкуренцията и ротацията са толкова големи, че не знаеш  кога ще се появи някой по-добър от теб. Как ги убедих, че аз съм най- подходящият избор, предвид, че съм завършила „Икономика и бизнес“, каква социална дейност? Успехът ми се дължеше на всички социални проекти с AEG, работата ми в ESN, общуванетос толкова много международни студенти, докосването и опознаването на толкова чужди култури с различни мирогледи и проблеми. Направи ми впечатление, че там хората не гледат това какъв опит и образование имаш, а ги интересува това какъв човек седи срещу тях – какъв ти е мирогледът, с какви хора си общувал, като цяло какво ти е било ежедневието през последните години от университета.

 

С какво се занимавате в момента?

В момента се занимавам с дигитален маркетинг в софтуерна компания в Лондон. Компанията е много малка – само 20 души. С какво искаш да се занимаваш разбираш най-добре, когато се поставяш на различни позиции и в различни ситуации – стажантските програми са изключително добър начин да разбереш коя сфера представлява най-голям интерес за теб. Също така средите, в които се движиш и хората с които общуваш ти помагат в търсенето – именно чрез приятелка научих за дигиталния маркетинг и ми се стори наистина интересно. В Лондон отново съм заобиколена само от чужденци – имам приятели от Южна Африка, Италия, Испания, Португалия. Животът тук е много динамичен, не е за всеки, или се вписваш или просто течението те изхвърля.

 

Какви са бъдещите Ви планове?

В следващите поне две години се виждам тук, в Лондон, защото виждам, че мога да взема много от този град. Занапред ми се иска да създам нещо свое – НПО или организация, защо не и собствен бизнес. Естествено, идеята трябва да узрее и да бъде по-ясна. Имам огромно желание да се специализирам в една маркетинговата ниша и да стана наистина много добра в това, което правя. Защото колкото по-специализирани са твоите уменията в даден бизнес, в толкова по-ценен кадър се превръщаш.

Ако можете да опишете животът си досега, кои три думи бихте избрали?

Различен, динамичен и изключително емоционален. Различен беше от този на моите състуденти, често съм получавала известна доза ,,хейт” от тях , но средата ми в ESN и AEG с международни студенти ми показваше, че не съм само аз, че има толкова много хора, които знаят какво искат да постигнат и използват младостта си по най-добрия начин. Емоционален, защото всяко нещо, с което съм се занимавала по някакъв начин съм го слагала в сърцето си. Срещнах толкова прекрасни хора от цял свят, с голяма част от които поддържам приятелство. Това, което също разбрах е, че не е нужно да си заможен, за да можеш да пътуваш, да постигаш успехи, напротив – още по-сладко е, когато ти сам  си ги извоювал!