JuniorAchievementBulgaria
header_pic

Интервю с Иван Бешев, бизнес доброволец от екипа на Метлайф

2015-08-05

Интервю с Иван Бешев, бизнес доброволец от екипа на Метлайф

За нас от Джуниър Ачийвмънт лятото е време за равносметка и за обратна връзка. Получихме вдъхновяващ разказ за съвместната ни работа в рамките на проекта „Знания, които променят живота“ от Иван Бешев, бизнес доброволец от екипа на Метлайф. С подкрепата на Фондация Метлайф през изминалата учебна година работихме за повишаване на финансовата грамотност на ученици от 4 училища – в София и региона. С удоволствие споделяме с Вас впечатленията на Иван Бешев, ръководител „Обслужване на клиенти“ в Метлайф България и участник в проекта Life Changer 1.

 

В кои програми и инициативи на JA се включихте като доброволец през изминалата учебна година?

 

В инициативата Life Changer, целяща подобряване на финансовата култура сред учениците от 9 и 10 клас.

 

Какво ви даде JA за личностното израстване и какво вярвате, че дадохте на учениците, с които работихте?

 

JA ме вкара в гимназията 15 години след като излязох от там. Самото преживяване бе изключително интересно за мен, т.к. не просто ми даде някаква представа за това как се развива учебния процес след един период от време, през който само съм чувал и чел за българското училище, но и поради факта, че за пръв път ме постави „от другата страна“ – зад учителската катедра. Разбира се, за мен бе интересно да се подготвя за уроците, които преподавах, но още по-вълнуващо бе да се изправя очи в очи с новото поколение и да разбера как се отнасят към материята, какви са навиците им в час, какво разбират и какво – не, и най-вече: какво можем да очакваме от тези хора, като едни представители на бъдещето на нацията.

 

Това, което открих беше със сигурност предизвикателно и вълнуващо, тъй като реалността се оказа променена за тези 15 години. Представям си, или по-скоро не мога да си представя как ще изглежда българското училище след още 15 години. Времето минава, на 30+ ние все още се чувстваме „младежи“, които допреди само „десетина-петнадесет“ години са били ученици, но действителността ми показа, че моето поколение е много различно от това, което представляват днешните ученици, някакви си 15 години по-късно.

 

В този смисъл, инициативата на JA ми „свери часовника“ по начин, по който сам не бих успял да го направя. Разбрах как тетрадката като пособие е изчезнала от училищната скамейка, заместена от таблети и смартфони. Видях как практически неограничения достъп до информация е приучил днешния ученик да бъде гъвкав в търсенето на информация от разнообразни източници, но и как в същото време е позагубил от критичността си и ключовото качество да подлага под съмнение качеството на всяка информация, независимо или точно поради нейния източник. Видях как класическата литература и история  са отстъпили пред познанията по технологии, футуристични концепции, субкултура и бит и как днешния ученик общо взето къса връзките си с миналото и вперва поглед в настоящото и бъдещето.

 

Това видях в училището, а на финалното състезание видях едни много интелигентни, различни като типажи деца, които макар и неусвоили все още древното изкуство на екипната работа, успях да сработя и насоча към победата в състезанието по планиране, за малкото време, с което разполагахме заедно. Приноса ми в това е спорен, т.к. в отбора ми имаше едни блестящи деца, които имат всички предпоставки да жънат успех след успех в нелекия живот, който ги очаква. Може би просто успях да ги накарам да повярват в победата и в огромния си потенциал, който ги задължава да я постигнат. Вероятно за първи път изпитах удовлетворение не от лично постижение а от това да поведеш друг към успеха, но той да го постигне без пряката ти намеса, стъпвайки на собствените си лични качества – да ги види и да повярва в тях.

 

Като момент горното съвпада с отглеждането и възпитанието на 6-годишен младеж, който процес е свързан с много подобни преживявания, които късат връзката на човек със стремежа към лична изява, трансформирайки се в необходимостта от това да дадеш на друг: знания, вяра, мъдрост, мотивация и желание за успех. В този смисъл, като тайминг участието ми в Life Changer подпомогна осъзнаването на новите житейски приоритети и тяхното логично пренареждане. Вероятно малкия успех, който заедно с екипа от млади „финансисти“ успяхме да постигнем, побеждавайки други отбори, видимо съставени от умни деца, първенци на училищата си, помогна на тях да повярват в силите си, но и на мен даде стръв и желание да продължа да давам на младите, виждайки пряката връзка м/у положено усилие и краен успех, и осъзнавайки огромната разлика в мащаба между това да направиш лично постижение, и това да помогнеш на група деца да постигнат нещо хубаво заедно, мултиплицирайки по този начин личното качество в екипна победа. Разликата е като това да сравняваш семка с вековния дъб, покарал от нея.

 

Пожелавам на JA да продължат да реализират успешни програми и се радвам, че успях да допринеса с нещо за реализацията на една от тях. Помогнахте ми да видя с очите си, че България продължава да има своите чудесни деца, които разполагат с по-голям потенциал от този, който имахме ние, но който потенциал изисква много повече работа по възпитаване и канализиране, тъй като разсейващите фактори и рисковете потенциала да се разпилее днес са много повече от преди. А отговорността да помогнем на тези деца да се развият в правилната насока, е само наша.