Как да насърчаваме креативността и предприемчивостта на работното място?
2017-06-13
Интервю с г-н Уили-Пиер Аббал – главен оперативен директор на Societe Generale Експресбанк, които бяха основен бизнес партньор на форума „Изгряващи звезди“ 2017 и връчиха специалната награда за “Най-иновативен продукт“.
Как насърчавате служителите си да бъдат креативни и предприемчиви?
Имаме различни механизми, чрез които опитваме да съборим преградите между отделните функции в компанията. Заложили сме HR програми, които започват още от процеса на наемане на нови служители. Включваме и готови за сътрудничество специалисти, които са готови да се поставят в ролята на колеги, изпълняващи други функции.
Имам предвид програма, наречена “В обувките на…”, която насърчава служителите да разменят своите позиции в рамките на ден или седмица. Например, хора от ръководството заемат позиции в отдела за работа с клиенти, където научават от първо лице как протича работният процес, стават свидетел на взаимоотношенията между служителите и клиентите. Същото е и с хората от Маркетинг отдела, които прекарват един ден в IT отдела с цел да разберат какво представлява самата длъжност и да се сблъскат с някои от ежедневните казуси, като това да отговарят на обажданията на служители от мрежата, които имат проблеми с техния компютър или принтер, и да се запознаят с процесите за разрешаване на различните проблеми.
Имаме и друга програма, наречена “Да мислим извън банката”, в която взимаме колеги от даден отдел, които срещат специфичен проблем и опитваме да открием хора от друга индустрия, които срещат същия проблем. Например имаме звено, занимаващо се с управление на процеси, в което работата е типично административна и хората не са фокусирани да управляват ефективността и скоростта на работа, и да кажем, не са достатъчно фокусирани върху грижата за клиента. За да подобрим тяхното представяне, ги заведохме в търговска верига, като преди това им дадохме насоки, че ще видят сходни процеси на тези в тяхната работа, но в една напълно различна сфера. Тяхната цел бе да наблюдават внимателно и да определят какво от видяното е приложимо в тяхната ежедневна работа. Така те възприемат нови методи за управление на хора и продукти, които след това използват в своята работа. Това им позволява да отворят ума си и да мислят по нов, иновативен начин.
Говорейки за креативност, имаме специален подход за изпълнение на проекти, който доведе до позитивна промяна в организацията.
Както знаете, ограничени сме поради факта, че управлението на Сосиете Женерал Експресбанк е разделено в две централи, една във Варна и една в София. В София са разположени търговските отдели и маркетинг звеното, а във Варна по-скоро са административните функции, като счетоводство, правен отдел, ИТ, организация на процеси и др.–. Често се налага въпросните екипи да работят съвместно. За целта въведохме подхода “Една стая – един екип”, в който екипът е събран заедно в една стая два-три дни и работи съвместно само върху конкретния проект. В резултат на тази нова политика броят на проектите, които се завършват навреме и в рамките на зададените бюджети, се повиши от 56% до 70%.
Какво е за вас значението на наградата за най-иновативен продукт в състезанието “Изгряващи звезди”?
Много труден въпрос, защото на пръв поглед иновативният продукт е една чудесна идея, за която никой не се е сетил. Всъщност иновацията не се изчерпва само с идеята, а включва и начина, по който е имплементирана тя. Не става въпрос само за продуктът, а за цялостното търговско предложение - какво предлагаш на клиента, какви ползи му носиш и после колко реалистично може да му подсигуриш добро съотношение на цена спрямо качество.
Как награденият от Вас проект Career Up изпълнява изброените от вас критерии за иновативност?
Тук имаме идея, която е позната на пазара, не се явява пробив в бранша, тъй като съществуват много платформи, които подкрепят младите хора, които са завършили своето образование. В случая говорим за услуга, която дигитално свързва младите хора с ментори. Това е нещо, което е много релевантно за България.
Дотук говорихме за идеята. След това на фокус идва това как екипът е работил съвместно, за да доведе идеята до реализация на пазара. За целта младежите ясно са разпределили ролите в организацията помежду си, поставили са продукта си в перспектива както финансово, така и логистично.
Това ни даде основание да смятаме, че това е продуктът, който е с най-добър потенциал от гледна точка на практическата му имплементация. Вярваме, че идеята наистина ще подпомогне младите хора, които търсят своята реализация.
Ще ни дадете ли пример от вашия професионален живот, в който сте подходили предприемачески към решаването на даден проблем. Какво за вас е предприемаческият дух?
За мен предприемаческият дух е възможността да мислиш свободно в ситуациите, с които се сблъскваш, и да имаш възможност да стъпиш встрани от това, което е на дневен ред и да прецениш какви са последствията от ситуацията и от твоите действия не сега, а в дългосрочен план.
Работим като сплотен екип, винаги готов да сътрудничи, което помага много при разрешаването на сложни проблеми.
Например имахме случай, в който се сблъскахме с проблем при оптимизацията на процесите в една от системите за плащане – системата не функционираше коректно, клиентите звъняха непрекъснато и ситуацията бе сложна и напрегната. Назначихме екип от специалисти и експерти и им възложихме задачата да стигнат до единодушно решение до това какъв всъщност е проблемът, да се обединят около един отговор. В процеса експертите бяха подкрепени както от самите клиенти, така и от хора, които не са логичният избор в тази ситуация, като архитекти, дизайнери, хора, които по никакъв начин не са обвързани с банковия сектор. Комбинирайки трите групи на едно място, те заедно успяха да формират нов начин на мислене. Така всички единодушно се обединихме около това какъв точно е проблемът, разработихме план за разрешаването му, който във всяка една точка бе подлаган на съмнение от външните за банковия свят членове на групата, което позволи да се постигнат високи резултати.
Това е един микро-проблем, за решаването на който сме използвали вътрешно предприемачество.