JuniorAchievementBulgaria
header_pic

Още по темата

2019-03-05

Диалози за по-добро образование

Диалози за по-добро образование


прочети >>

Обобщение на дискусиите и резултатите от "unCONFERENCE: ДИАЛОЗИ В ОБРАЗОВАНИЕТО"

2019-04-05

Обобщение на дискусиите и резултатите от

 

В резултат на дългогодишния си опит в сферата на образованието Джуниър Ачийвмънт България идентифицира необходимостта да насочи вниманието към насърчаване на ефективността на комуникацията между главните действащи лица в образователната сфера на различни нива: преподаватели – училищни ръководства, училищни ръководства – образователни институции; родители и ученици – училище. По тази причина, целта на събитието беше да срещне представители на всички заинтересовани страни в сферата на образованието, като им предостави възможност за конструктивен диалог и инструментариум за насърчаване на сътрудничеството за постигане на целите на Закона за предучилищно и училищно образование. Избрахме формата unConference, защото той представлява актуална форма за реализиране на събития, базирана на проактивно участие и свобода на темите за дискусия, акценти в които се извеждат от страна на индивидуалните участници. В рамките на формата се създават условия за съвместно учене, сътрудничество и креативност, произтичащи от колективното знание.

 

Обобщение на отговорите на въпросите от анкетата преди събитието

По време на подготовката за не-конференцията помолихме желаещите да участват в нея да отговорят предварително на въпроса „Какви предизвикателства срещате при прилагането на новия закон за предучилищно и училищно образование във вашата практика? Какви възможности виждате в рамките на закона за прилагане на нови практики и подходи и за подобряване на вашата работа в училище?“ Получихме над 120 отговора.

Най-често споменаваните възможности и положителни моменти в новия закон са:

 

  • въвеждане на училищно ниво на иновации, иновативни практики и интерактивни методи на преподаване за повишаване на мотивацията на учениците (учене чрез правене, сътрудничество в малки екипи, решаване на реални предизвикателства и др.) и особено за придобиване на ключови трансверсални компетентности (включително и чрез статута на иновативно училище, но не задължително само чрез него);
  • автономия на училищата за определяне на целите и резултатите на училищно ниво и за разработване на училищни учебни планове и учебни програми за разширена и допълнителна подготовка;
  • включване на предприемачеството в учебните програми и възможности за по-разширено обучение по предприемачество за учениците;
  • акцент върху квалификацията на учители;
  • въвеждане на нови форми на обучение - като дуалната в професионалните гимназии или дистанционната;
  • отваряне на училището и партньорства с външния свят (напр. изнесени уроци във фирми и др.);
  • дигитализация.

Най-често споменаваните трудности са:

  • въвежда се все по-голяма документация в работата като учител, директор, като класен ръководител, като ръководител на група по интереси и др. – това отдалечава учителя от учениците и го превръща в администратор;
  • прилагането на наредбата за приобщаващото образование (в различни нейни части) и работата с деца със СОП;
  • прилагането на нови атрактивни подходи в обучението;
  • претоварени учебни програми по различните предмети без практическа насоченост;
  • подобряване на материално-техническата база (особено за професионални гимназии);
  • отварянето на училището към местната общност (родители, работодатели);
  • нежелание за промяна в начина на мислене и методите на работа от страна на някои учители. Интересен коментар от един от участниците е, че „една част от учителите се страхуват от промените, а други смятат, че има нужда от много по-съдържателни и решителни промени“.

Налага се изводът, че училищата разбират и оценяват свободата, която законът им дава, а тя е жизнено важна съставка на предприемаческия дух. Независимо от трудностите имаме отлична основа за диалог и взаимно доверие, което ще помогне на всички участници в системата с общи усилия да преодолеят предизвикателствата, които всяка промяна носи.

 

Обобщение на Световното кафене в рамките на първия ден на събитието

В първия ден беше проведена практическа сесия по метода „Световно кафене“, в която взеха участие над 70 души – директори, заместник-директори, учители, експерти от МОН, експерти от РУО, представители на издателства и др.

Световното кафене, или кафенето на знанието, е структуриран процес за разговор между различни заинтересовани страни и споделяне на знания, при който групи от хора обсъждат дадена тема на няколко маси, като индивидите периодично сменят масите и се запознават с предишната дискусия на своята нова маса чрез "домакин на масата". За улесняване на разговора се създава атмосфера на кафене. Освен че говорят и слушат, хората могат да бъдат насърчавани да запишат някои от изводите си, за да информират следващите хора на тази маса, когато продължават с тази тема. Въпреки че  въпросите за дискусия може да са били съгласувани в началото, резултатите или решенията не се решават предварително. Основната постановка на Световното кафене е, че колективната дискусия може да промени схващанията на хората, да доведе до нови прозрения, или до постигане на общо разбиране по дадена тема, както и да насърчи колективните действия. Както казва един от бившите главни редактори на HarvardBusinessReview: “Ако искате да промените бъдещето, трябва да промените разговора.”

 

Основните елементи на Световното кафене са:

1) Подготовка: Създаване на „специална” обстановка, най-често моделирана като кафене, т.е. малки кръгли маси, покрити с карирана или бяла покривка, хартия, цветни химикалки, ваза с цветя, списък с етикет за поведение по време на разговорите и „жезъл на оратора“. Трябва да има четири или най-много пет стола на всяка маса.

2) Добре дошли и въведение: Домакинът започва с топло посрещане и въведение в процеса на Световното кафене, поставяйки контекста, споделяйки етикета в кафенето и създавайки усещане за спокойна атмосфера сред участниците.

3) Малки групови кръгове: Процесът започва с първия от три или повече двадесетминутни разговори в малката група, седнала около масата. В края на двайсетте минути всеки член на групата се премества на нова маса. Те могат да изберат да оставят един човек като “домакин на масата” за следващия кръг, който ще приветства следващата група и ще им резюмира накратко това, което е било обсъждано и решено на масата в предишния кръг.

4) Въпроси: всеки кръг е предшестван от въпрос, специално изработен за конкретния контекст и желаната цел на Световното кафене. Същите въпроси могат да бъдат използвани за повече от един кръг, или те могат да бъдат изградени един върху друг, за да фокусират разговора.

5) Жътва: След малките групи (и / или между кръговете, ако е необходимо), хората се приканват да споделят идеи или други резултати от разговорите си с останалата част от голямата група. Тези резултати се отразяват визуално по различни начини – чрез графичен запис в предната част на стаята, или чрез малки лепящи листчета.

По време на Световното кафене в рамките на “unConference: Диалози в образованието” бяха последователно зададени следните въпроси за дискусия и проведени 8 кръга на разговори:

 

  1. Споделете лична история/преживяване, при което сте видели предприемаческия дух в действие.

Тук някои участници споделиха истории за успешни предприемачи в своя род и населено място, които са преодолели трудности и независимо от временните неуспехи не са се отказали да преследват своите цели и да работят върху реализацията на предприемаческите си идеи, докато един ден те станат успешни.

Евродепутатът Владимир Уручев сподели своето разбиране, че „предприемачеството може да се възпита – не е ген, но е един бацил, от който като се заразиш, няма лечение.“ Според него в обучението е изключително важен личният пример на хора, които са успели, без да си проправят път с лактите.

Утвърдено бе и разбирането, че предприемачеството не се ограничава само до тясното определение, свързано със създаването и управлението на собствен бизнес. Днес всеки от нас може да бъде предприемач и да проявява характеристиките на предприемача, независимо от своята професия и позиция. Ваня Кастрева, началник на РУО София-град, сподели своето виждане: „Предприемачът е лидер в собствения си живот, не е само качество, което е необходимо, за да бъдеш началник“. Според нея предприемаческият дух е смелостта да идентифицираш проблема, да намериш неговото решение и чрез действия да промениш нещата. Тя разказа своята лична история като току-що постъпил нов директор на столично училище, който е трябвало в рамките на няколко седмици през лятната ваканция без персонал да се справи с тежката ситуация с материално-техническата база и да подготви училището за новата учебна година. Проявявайки предприемаческо поведение, тя се среща с командира на 9-та танкова бригада, сключва споразумение и цял взвод от бригадата помага с изчистването и подготвянето на училището.

 

  1. Какви са допирните точки между предприемачеството като предмет в училище, като бизнес начинание и предприемчивостта като осъзнато поведение на отговорен човек?

Някои от участниците в Световното кафене достигнаха до извода, че допирните точки образуват множество, което се превръща във възходяща спирала. Предприемаческият дух е огънчето, искрата, която преминава в действие – бизнес начинание или социална инициатива и после се обобщава и доизгражда с традиционния начин на учене на предприемачество и опита на тези, които са успели като предприемачи. Най-важно е човекът да има широк кръгозор – и преподаващият, и учещият, и предприемащият крачки за реализиране на идея, и човекът, който има предприемаческо поведение. Водещо е желанието, мотивацията да се научим да се държим като предприемачи, което е последвано от практическата реализация на бизнес начинание.

Ако учителите успеят да изградят в своите ученици осъзнато поведение на отговорни хора, независимо дали младият човек ще стартира собствен бизнес или не, ако в областта, в която се реализира, той е отговорен и конкурентноспособен професионалист, тогава те са си свършили работата като учители и правят връзката между предприемачеството и всички останали предмети. Споделена бе и гледна точка, че в момента, в който предприемачеството бъде натоварено със смисъла на учебен предмет, то автоматично губи своя широк смисъл като креативност и отговорно поведение.

Според други участници, в триъгълника на допирните точки първо е важно училището, там се запознаваме с положителни примери, ключови и базови знания, учим се да анализираме факти. Оттам можем да преминем към бизнес начинанието, като осъзнаем каква идея за бъдещето можем да реализираме. След това вече се учим да имаме отговорност и осъзнато поведение като човек.

Тези две гледни точки напомнят нерешимата дилема за кокошката и яйцето, но можем да се съгласим, че и в двата случая училището служи като инфраструктура за подкрепа и пресечна точка – т.е. ролята му е ключова както за създаване на мотивация, така и за изграждане на практически умения за предприемаческо поведение.

В по-практически план някои участници споделиха, че програма „Учебна компания“ на Джуниър Ачийвмънт осигурява допирни точки между трите понятия. В математическите гимназии, например, профил предприемачески не може да има, но през програмата „Учебна компания“ инициативните преподаватели в тези училища успяват да намерят допирни точки между предмета предприемачество, реализацията на бизнес начинание и изграждането на качествата на учениците като предприемчиви хора.

 

  1. Какви конкретни възможности на ЗПУО бихте използвали, за да развиете в максимална степен предприемаческата компетентност (знания, умения и нагласи) на вашите ученици?

Таня Михайлова, заместник-министър на образованието, наблегна на възможностите за иновативност и индивидуална училищна политика, предоставени от новия ЗПУО. С училищните учебни планове училищата имат възможност да реализират своята политика в избираемите учебни дисциплини. Тя подчерта, че е възможно понякога да се движим по инерция, но трябва да излезем от рамките на това, което е било досега. Законът дава всички възможности на училищата да бъдат иновативни, така че да реализират визията си за успешно училище. Участниците в образователната система са тези, които трябва да станат посланиците на този вид поведение и философия в образователната система. Никой друг няма да го направи вместо тях. Ако всеки се почувства овластен и оптимист и осъзнае своето право на автономия, ще може да предприеме действия, за да си спечели тази територия.

В рамките на дискусиите по маси беше потвърдена значимостта на училищните учебни планове като основен инструмент за развитие на предприемаческата компетентност на учениците. В допълнение се откроиха и следните възможности, споменати от участниците:

 

  • Профил „Предприемачески“
  • Предприемачество в ИУЧ и ФУЧ
  • СИП, спонсориран от настоятелството
  • Извънкласни дейности, участие в инициативи и състезания
  • Клубове по интереси (но платени за учителя)
  • Чл. 76, ал. 5 от ЗПУО – възможност директорът да утвърждава програми по предприемачество, които допълват или разширяват съдържание, което присъства интегрирано в други учебни предмети
  • Иновативни училища
  • Проекти по Еразъм+
  • Иновативни методи на преподаване – провокиране на учениците с различни теми, новости, новини, открития; срещи с успели ученици и видни личности; повече излизане извън училище за срещи; срещи с бизнеса; ученически компании
  • Да отпаднат музика и изобразително изкуство в първи гимназиален етап и да се въведат повече часове по предприемачество
  • Ученическите практики

 

  1. Как изграждането на нагласа за предприемчивост и инициативност ще подкрепи развитието на STEM уменията в образователната система?

От проведените дискусии стана ясно, че съществува много тясна връзка между ключовата компетентност предприемчивост и инициативност и математическата компетентност и основните компетентности в природните науки и технологиите. Утвърждаването на социалните характеристики и умения чрез обучението по предприемачество е полезно за всеки, насочил се към задълбочено изучаване на STEM предметите. Математиката е въображение, природните и ИТ науки са последователност и упоритост – това са качества, които могат да се развиват чрез обучението по предприемачество. Предприемачеството изисква логическо мислене, което е нужно и в математиката и ще развие междупредметни връзки и креативност, ще провокира учениците да учат математика. Работата в малки групи и ученето чрез практика, характерно за обучението по предприемачество, развива креативното мислене, което е необходимо за успех в STEM. Предприемачеството изисква много повече практическа насоченост, така ще се насърчат подходи като наблюдения, експерименти, проекти, които са присъщи на обучението по STEM предметите, но като цяло са слабо застъпени в българското училищно ежедневие.

Посочени бяха следните възможности за въвеждане на предприемачество: в ПГ със STEM – в разширената подготовка (ИУЧ) да се въведе предприемачество; за ВУЗ със STEM дисциплини – във факултативна форма да се въведат предприемачески дисциплини; за СУ без профил „Предприемачески“ – предприемаческите дисциплини да се въведат в рамките на ФУЧ. Индивидуалните проекти по ИТ могат да се доразвият и представят като бизнес идея. Обучаемите в професионалните гимназии могат да се подготвят за предприемачи в своята област.

Ваня Кастрева, началник на РУО София-град, сподели своето виждане, че профил предприемачески е част от STEM. Според нея математиката не е само смятане, тя е анализ, логическо мислене, критично мислене. Може ли да има добър предприемач, ако той няма такова мислене? Вземането на решение къде ще учи детето ти, например, изисква анализи, причинно-следствени връзки и последващи действия – това е предприемчивост.

В Джуниър Ачийвмънт България също не виждаме противоречие, а само ползи, преподаването в гимназиален етап да бъде фокусирано както върху науките, ИТ и инженерните специалности, така и върху изграждането на предприемачески начин на мислене и култура на поведение. Има разлика между учен и предприемчив учен, между програмист и предприемчив програмист и бъдещето принадлежи на предприемчивите.

 

  1. Как АЗ подкрепям развитието на ценностите на предприемачеството в образователната система в Република България? Какво конкретно мога да направя, за да се подобри взаимодействието ми с останалите участници в образователната система?

Извеждането на личната отговорност на преден план е жизнено необходимо за навлизането на предприемаческия дух на всяко ниво в българската образователна система. Сред посочените от участниците конкретни действия, които те правят или биха направили, бяха:

 

  • Като обучавам учениците си по програмите и проектите на Джуниър Ачийвмънт.
  • Като пиша и участвам в екипи по реализация на проекти (Еразъм+, ученически практики, Твоят час, Успех).
  • Като наблягам повече на практиката, а не на теорията.
  • Чрез поощряване на инициатива от ученика да разработи своя идея.
  • Като подкрепям и мотивирам учениците да са по-предприемчиви.
  • Като се стремя да предам личния си пример на повече ученици.
  • Като показвам личния пример на успели хора.

 

Обобщение на втория ден на събитието

През втория ден на събитието се проведе дискусия и изследване на възможностите както за по-обхватно включване на предприемачеството като предмет, така и за въвеждането на култура на предприемчивост в училищата. Присъстващите участници споделиха добри практики от своята работа както в класната стая, така и в организацията на училищното управление и дейности. Фасилитатори от JA предложиха иновативни коучинг инструменти за колективно решаване на предизвикателни задачи, с които подкрепиха учителите и директорите в изкристализиране на идеите им за действие. Чрез методологията дизайн за промяна учителите и директорите създадоха физически модел на желаната от тях промяна в образователната система и предложиха своята визия и личен план с какво те могат и ще допринесат лично за тази положителна промяна в кратки срокове.