JuniorAchievementBulgaria
header_pic

Защо е необходим предмет предприемачество и защо е необходимо да се изгражда предприемачески начин на мислене от най-ранна възраст?

2015-11-18

Защо е необходим предмет предприемачество и защо е необходимо да се изгражда предприемачески начин на мислене от най-ранна възраст?

 

Позицията на Джуниър Ачийвмънт България

В последните седмици в българското общество тече активен дебат във връзка с предвидените реформи в образователната система. Бихме искали и ние, като организация, създаваща и прилагаща от над 15 години образователни програми по предприемачество, икономическа и финансова грамотност и кариерно развитие, да вземем участие в дискусията, аргументирайки позицията си в полза на широко въвеждане на обучение по предприемачество в задължителните предмети в училище.

Когато през 1997 г. започнахме своята дейност в изпълнение на мисията да вдъхновим младите хора в България да реализират безграничния си потенциал, изграждайки познания и умения за икономиката и професионалния живот, думата „предприемач” имаше силно негативни конотации, най-често свързвани с печално известните строителни предприемачи, кредитни милионери и други предприемчиви измамници на 90-те години. Днес, почти 20 години по-късно, конструктивното предприемачество – възможността да създадеш нещо по-голямо и да добавяш стойност за обществото и неговите членове – започва да се превръща в желан кариерен избор за много млади хора.

I.               Предприемачеството като начин на мислене и културана поведение

Макар да го включва в себе си, предприемачеството е нещо много повече от създаването на собствен бизнес. Предприемачеството е начин на мислене и култура на поведение, които казват следното:

-        аз мога и ще поема съдбата си в своите ръце, вместо да се оплаквам и да чакам някой друг да реши моите проблеми;

-        аз ще бъда активен, ще имам гражданска позиция по това, което се случва в средата около мен, и съзнателно ще променям тази среда;

-        аз мога и знам как да реализирам идеите си;

-        аз поемам отговорност за своите постъпки;

-        аз съм гъвкав и реагирам адекватно на променящата се среда около мен;

-        аз разбирам, че постигането на успех зависи от това да можеш да сътрудничиш и намираш общ език с хората около себе си;

-        аз познавам различните професии, разбирам какво образование се изисква, за да мога да се развия в определена професионална област;

-        аз подхождам прагматично и активно към решаването на проблемите, с които се сблъсквам, проучвам и аргументирам различни алтернативи, мислейки критично, и търся работещи решения;

-        аз имам отношение към социалните и екологичните проблеми в днешния свят, към благотворителността и подкрепата за по-необлагодетелстваните членове на обществото.

II.              Европейската ключова компетентност „предприемчивост и инициативност“

Неслучайно Европейският съюз определя предприемчивостта и инициативността като една от осемте ключови компетентности за учене през целия живот, чието усвояване всяка образователна система на държавите членки трябва да осигури за младите хора в училище. Това е дефинирано в Препоръка 2006/962/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 готносно ключовите компетентности за учене през целия живот:

„Sense of initiative and entrepreneurship is the ability to turn ideas into action. It involves creativity, innovation and risk-taking, as well as the ability to plan and manage projects in order to achieve objectives. The individual is aware of the context of his/her work and is able to seize opportunities that arise. It is the foundation for acquiring more specific skills and knowledge needed by those establishing or contributing to social or commercial activity. This should include awareness of ethical values and promote good governance.”[1]

„Инициативността и предприемчивостта е умението да превръщаш идеите в действия. То включва в себе си креативността, иновативността и поемането на риск, както и умението да планираш и управляваш проекти, за да постигнеш поставените цели. Индивидът осъзнава контекста на своята работа и успява да „сграбчи” възможностите, които се появяват. То е основата за придобиване на по-специфични умения и познания, необходими на онези, които създават или допринасят към социалните или търговските дейности. То включва в себе си и разбиране на етичните ценности и доброто управление.”

Изучавайки предприемачество, един ден младите хора могат да станат както предприемачи, така и отлични професионалисти, работещи в различни сфери на частния и публичния сектор. Качествата, които те ще са изградили, са еднакво ценни във всяко поприще. Благодарение на контактите с реалния бизнес по време на образованието си и възможностите за ранно кариерно ориентиране, те ще са много по-добре подготвени за пазара на труда. Разминаването между уменията на младите хора, излизащи от образователната система, и изискванията на работодателите, е до болка позната тема. С въвеждането на предмет предприемачество работодателите вече ще посрещат при себе си едни много по-добре подготвени активни и инициативни млади хора, които искат да дават всичко от себе си, за да развиват и себе си, и компанията, в която работят.

III.            Постигнати резултати от обучението по предприемачество на национално и европейско ниво

В образованието резултатите се виждат едва след години, а процесите са дългосрочни. След почти 20 години изключително активна, почти просветителска работа за промяна на нагласите на учители, директори и ученици, едва днес ние започваме да виждаме плодовете на своя труд – над 100 създадени от млади хора фирми в България, стотици нови работни места, хиляди успешно реализирали се млади хора в големи и малки български и международни компании и на много други места. Това се случи без образователните ни програми по предприемачество да са част от задължителното обучение (с някои изключения в професионалните гимназии и профил „Предприемачество и бизнес” в СОУ) – само можем да си представим какви биха могли да са резултатите, ако се даде възможност на всички деца да се докоснат до един модерен подход към образованието, залагащ на контакти с ментори от реалния бизнес, на излизане извън училищната среда, на учене чрез правене. Затова смятаме, че тази нова визия, която Министерството на образованието и науката залага с новия закон и въвеждането на предмета „Технологии и предприемачество”, е изключително положителна и има потенциал след 10-15 години да доведе до радикална положителна промяна в обществото ни.

На европейско ниво редица доклади недвусмислено обосновават ползите от обучението по предприемачество[2]. Учениците и студентите, които участват в обучение по предприемачество, са по-склонни да стартират собствен бизнес и техните компании са по-иновативни и по-успешни от тези, ръководени от хора, непреминали предприемаческо обучение. Също така е доказано, че фирмите, създадени от такива хора, отварят повече работни места и имат по-добри шансове за разрастване в по-големи компании. Възпитаниците на програмите по предприемачество са с по-малък риск да бъдат безработни и са по-често в постоянна заетост. Сравнено с техните колеги, те имат по-добра работа и печелят повече пари.

IV.           Надграждане на знанията и уменията по предприемачество от начален етап до завършване на училищното образование

Наскоро една журналистка се усъмни в целесъобразността на това децата да поемат по „дългия път на предприемачеството” още от 1. клас[3]. Но всъщност тя е напълно права – пътят наистина е дълъг, защото начин на мислене не се изгражда за ден и два. Това е дълъг процес, който продължава години наред и трябва да бъде структуриран така, че във всяка следваща година знанията и уменията да надграждат тези от предишните години. За нас важното е не да обсъждаме дали да има отделен предмет предприемачество и дали да започва в 1. клас, защото ползата от формиране на предприемачески начин на мислене на младите хора е безспорна.

Важното е дебатът да премине към това как да гарантираме превеждането на тази отлична визия в качествени учебни програми за всички класове и в качествени учебници. Тези учебници трябва да отразяват философията на практически ориентираното обучение в класната стая, което дава свобода на учителите да бъдат иновативни, да експериментират и да мотивират учениците да учат, поемайки лична отговорност да реализират свои проекти. В 1. клас децата ще започнат да изграждат общо разбиране за това какво е „размяна”, „купувам”, „продавам”, „пари”, „благотворителност”, във 2. клас ще направят разграничение между „нужди” и „желания”, ще разберат какво работят хората в тяхното семейство, какви са характеристиките на различните професии. Всичко това ще става чрез много практически активности, без заучаване на сложна терминология, която няма да разбират. Ще се научат да работят в екип, да реализират свои проекти, да аргументират изборите си. Във всяка следваща година ще се усвояват все по-сложни понятия, но по същия лек начин. И най-важното – изгражда се именно онази нагласа и предприемачески начин на мислене, за който стана дума в началото. Никой не говори за това в 1. клас децата да започват да правят пари и да станат меркантилни търгаши. Всъщност именно ако им покажем каква е реалната роля на парите в обществото и икономиката, ще гарантираме, че това няма да се случи. В по-горните класове пък ще имат възможност, прилагайки вече развитите умения, да изпробват и свои собствени идеи за бизнес на базата на идентифицирани реални нужди и проблеми. Да реализираш собствените си идеи е много по-силен мотиватор от парите – това е установено от множество изследвания след интервюта с хиляди предприемачи. Младите хора ще повярват в собствените си възможности и ще придобият безценен практически опит. Няма значение дали след това ще станат предприемачи със собствен бизнес или не.

По повод на основателните притеснения кой ще преподава тази нова материя, ще кажем, че благодарение на усилията на Джуниър Ачийвмънт България съвместно с МОН вече има над 3500 подготвени учители във всички етапи. Те създадоха богат набор от добри практики, които с радост ще споделят с всички свои колеги, които имат желание да се гмурнат в интересния, вълнуващ и вдъхновяващ свят на предприемачеството и модерното образование. Висшите учебни заведения могат да помогнат много ефективно в този процес, ако включат предприемачеството в програмите за подготовка на бъдещите педагози.

V.             Препоръки към учебните програми по технологии и предприемачество

Ето и нашите препоръки към това какво да бъде заложено в учебните програми на училищно ниво, за да може обучението по предприемачество да бъде ефективно и да постигне желаните от обществото ни резултати:

-        трансформация на ролята на учителя в класната стая – от инструктор към фасилитатор, който дава възможност на децата сами да откриват отговори на въпросите, които си поставят;

-        предоставяне на по-голяма свобода на учителя да решава какви образователни ресурси ще използва в класната стая;

-        навлизане на хората от бизнеса в учебния процес и реално осъществяване на връзката образование – бизнес чрез менторство и активно споделяне на опит от страна на бизнеса и участие в различни образователни формати, които дават възможност на учениците да разговарят свободно с професионалистите;

-        активно включване на родителите в учебния процес, като това може да се случва и в рамките на включването им като професионалисти от бизнеса или публичния сектор

-        практически ориентирано обучение, в което идеите се изпробват на практика чрез проекти и действие;

-        силно застъпване на работата в екип с цел създаване на незаменими работни навици, които впоследствие са изключително важни за професионалната реализация;

-        дефиниране и осъществяване на междупредметни връзки – предприемачеството е много благодатна област в това отношение, връзки могат да бъдат открити с всички предмети, като така обучението по предприемачество ще подпомага постигането на по-добри образователни резултати по другите предмети, а децата ще учат с по-голямо желание;

-        използване на повече интерактивни и нетрадиционни подходи на обучение, разчупване на затвореността на училищата, насърчаване на активната съвместна работа между различни училища, организиране на състезания и други формати, които дават възможност на младите хора за изява и нови приятелства;

-        не само бизнесът да идва при училището, но и училището да ходи при бизнеса чрез учебни посещения, краткосрочни или по-дългосрочни стажове.

Важно е целият процес по създаване на учебните програми да бъде прозрачен и да допусне участието на различни заинтересовани страни, защото работата по новия Закон за предучилищното и училищното образование показа, че когато участват повече страни, макар и достигането до консенсус да става по-трудно, крайният резултат е много по-качествен. Бихме искали да видим същите резултати и в учебните планове и програми.

Новият закон въвежда редица мащабни промени, от които отдавна имаше нужда. Важно е всяка промяна да бъде добре аргументирана, а обществото да има възможност да се запознае с мотивите на Министерството на образованието и науката защо напр. учебните часове за определени предмети се намаляват, защо за други се увеличават и т.н. Нужно е в учебните програми всяка дума да е безкрайно прецизна, да не се използват сложни и неразбираеми формулировки, а просто и ясно да се каже какви образователни резултати очакваме на изхода. Така обществото ще бъде сигурно, че решенията са добре обмислени и всички гледни точки са взети под внимание.

А защо не някой ден и у нас да има Министерство на предприемачеството, така както в Хърватска има Министерство на занаятите и предприемачеството? Защо не България да се превърне в балканския лидер на иновативните и инициативни млади хора? Човек е голям, колкото са големи мечтите му, така че нека мечтаем смело и превръщаме мечтите си в реалност.

 

[1] Recommendation 2006/962/EC of the European Parliament and of the Council of 18 December 2006 on key competences for lifelong learning. <http://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=celex:32006H0962>

[2] Напр. “Entrepreneurship education – a road to success”, European Commission, Internal Market, Industry, Entrepreneurship and SMEs, 2015, http://ec.europa.eu/growth/tools-databases/newsroom/cf/itemdetail.cfm?item_id=8056&lang=en.

[3] Десислава Любомирова, Actualno.com – “Житейски въпрос“: извънземни ли живеят в МОН?, 07.11.2015, http://actualno.actualno.com/jitejski-vypros-izvynzemni-li-jivejat-v-mon-news_506086.html#ixzz3quyFUJ65.