JuniorAchievementBulgaria

Снимки

Борис Колев - "В предприемачеството най-важен е стартът, а не продуктът"

2015-05-25

Борис Колев -

Разкажете ни за себе си.

Казвам се Борис Колев и съм най-обикновен млад човек, роден и избрал съзнателно да остане в България. С тази разлика, че когато бях на 18 години, леко неволно, навлязох в попрището на предприемачеството и изграждането на собствен бизнес. Роден съм в гр. Търговище през 1988 г., но от много малък живея в София. Завърших столичното 151 СОУ, известно като Национално СОУ „София“, след което учих Бизнес Администрация в българския филиал на University of Portsmouth, UK.

В момента управлявам JT International Group [www.jtint.com] - група от няколко малки компании, всичките в сферата на маркетинговите и технологични иновации и съм сред основателите на още няколко нестопански организации, които поддържат каузи, свързани с просперитета на България, като Mastermind Foundation [www.mastermind.bg] и CSR Bulgaria [www.csr.bg]. В CSR Bulgaria заемам длъжността на Изпълнителен директор и като част от мисията на организацията съм преподавател по „Практики в корпоративната социална отговорност в магистърската степен по „КСО и финансов мениджмънт“ във ВУЗФ. 

Първата си компания JT създадох веднага след като завърших училище заедно с приятели, с които се запознахме покрай програмите на Джуниър Ачийвмънт. Претърпяхме доста неуспехи, имахме неуспешен опит да създадем рекламна агенция, след това се ориентирахме към PR и събития – и там почти се докарахме до фалит и разбира се се разделихме. След това се насочих към сферата на маркетинговите и дигитални иновации и там дойде по-големият успех, започнахме да създаваме една след друга иновативни дъщерни стартъп компании към JT International с различни дейности. Например BlueMark стана първата компания, предлагаща реклама през Bluetooth технология; NetMark е една от първите фирми, които управляват присъствие на брандове в социалните мрежи; ScentMark – първата фирма за маркетинг чрез аромати (Scent Marketing), а пък последният ни проект DigiMark за 2 години се превърна в един от лидерите в разработката на мобилни приложения за смартфони в България и източна Европа. В нестопанския сектор създадохме ForumsLeague – най-голямото футболно първенство за интернет любители в България, в което всяка седмица участват над 800 души, 9 месеца в годината. По късно създадохме CSR Bulgaria – Българската мрежа за корпоративна социална отговорност, която разпространява идеите на КСО сред българския бизнес, както и Mastermind Foundation – която разпространява различни знания за личностно развитие и себепознание и е дистрибутор на филма „Тайната“ (The Secret) в България.
През годините няколко доста знакови награди успяха да ми помогнат доста в развитието, като например спечеленият приз „Най-добър млад предприемач в Европа“ през 2008 от списанието Business Week Worldwide; Награда в конкурса „Млад мениджър на Годината“ през 2010; Почетно място в класацията „30 под 30“ на Forbes Magazine 2013 и други. 
Разбира се, през това време натрупах и поне 10-тина неуспешни опита бизнес начинания, които се провалиха по най-различни причини.

Как решихте да стартирате собствен бизнес и как Ви дойде идеята?

Историята за началото е колкото положителна, толкова и тъжна. Мисълта да стартирам собствен бизнес я имах още от ученик, когато в училище участвахме в програмата "Учебна компания" на Джуниър Ачийвмънт. Тъй като в училище това беше едно от най-интересните занимания, бях твърдо решен някога и аз да имам своя компания. В плановете ми обаче първо исках да натрупам опит в друга компания и да получа добро образование в чужбина. За огромна беда, семейството ми претърпя нещастие и няколко седмици преди да завърша гимназията изгубих баща си. Тогава изведнъж плановете ми за образование в чужбина и намиране на хубава работа рязко се изпариха. Наложи се да остана тук и да помагам на майка ми и малката ми сестричка. Разбира се, намирането на добре платена работа за току-що завършил гимназия 18-годишен хлапак се оказа мисия невъзможна. Тогава в главата ми светна отново планът за собствен бизнес. Много бързо намерих съмишленици и заедно с две приятелки стартирахме първата компания.

Ако трябва да съм честен, в началото нямахме никаква идея какво точно ще прави тя. Сложихме й титла „Маркетингова агенция“ и започнахме да обикаляме по потенциални клиенти. Продуктите и услугите започнаха да се оформят малко по-късно. Тогава научих, че в предприемачеството най-важен е стартът, а не продуктът.

Как се запознахте с Джуниър Ачийвмънт България?

Първата ми среща с Джуниър Ачийвмънт беше, когато бях 8 клас в НСОУ „София“, тогава бях все още зелен „заек“ за първа година в гимназията. Сред списъка от свободно избираеми предмети, който можехме да си изберем да посещаваме след редовните учебни часове, имахме нещо много странно, казваше се „Учебна компания“. Разбира се, звучеше доста по-интересно в сравнение с литература имМатематика и заедно с група други деца от класа го записахме. От този момент нататък, всичко в моето съзнание на обикновен 8-класник се промени. С новия учебен „бизнес“ екип започнахме да градим своята първа учебна фирма, да си поставяме цели, да правим бизнес планове и маркетингови стратегии, да водим счетоводство и да градим финансови политики, да произвеждаме продукти и да мислим за продажби и резултати. Да, точно като на игра, но с реални правила, в 8. клас. С годините до края на гимназията преминах през почти всички налични програми на Джуниър Ачийвмънт в моето училище и извън него.

В кои програми/инициативи на Джуниър Ачийвмънт България сте участвали и какво Ви дадоха те?

Започвам от най-важната за мен – Учебна компания. Това е програмата с най-сериозно въздействие върху мен и цялото ми бъдеще след гимназията. Учебна компания е чисто и просто учене чрез практика и то наистина сериозно учене. В УК се учим да планираме, да си поставяме цели, да изградим самодисциплина и целеустременост. Учим се да решаваме всички възникнали казуси с всички средства на съвременния живот, а не с учебници. Учим се да общуваме, да се социализираме, да използваме цялото налично знание и възможности, за да постигнем зададените ни бизнес цели и планове. Учим се на правила, на етика и на норми, на спорове и на преговори, на презентиране и отстояване на позицията, на демократични принципи и управленски умения. И докато учим всичко това, създаваме, всеки ден. Учебна компания ти дава възможността да правиш големите грешки и да се учиш от тях тогава, когато всичко е „наужким“ и не рискуваш много пари, екипи, приятелства кариера или бъдеще. Това е програмата, която ме накара да искам, да знам, че мога, да вярвам в себе си и да знам, че целите се постигат с вяра, труд и упоритост. Според мен това са най-ценните умения за един млад човек, за да се справи с живота след гимназията.

Междувременно сред другите учебни програми на Джуниър Ачийвмънт, през които съм минал, са Икономика, Умения за успех, Бизнес етика, Банките в действие. Участвал съм в чисто финансовите състезания, като Виртуално предприятие и други.

Но нито една програма нямаше да постигне това огромно вдъхновение, емоции и хъс без да ги има всички тези местни, национални и международни състезания и събития на живо, където се събирахме ученици от цяла България или пък от цяла Европа, за да премерим знанията си, уменията си и да представим какво сме сътворили през годината. Тези състезания ми даваха смисъла на цялата енергия, усилия и тежка работа през учебната годината.

И като каймак на всичко националната инициатива „Мениджър за един ден“ е събитието, благодарение на което избрах посоката си на развитие след гимназията, знаех точно в кои сектори и сфери исках да се развивам и в кои не исках да работя. Участвах 8 години подред в Мениджър за един ден, дори и като студент, но хората, с които се запознах, мениджърите, с които се сблъсках, работата им и вдъхновението, което черпих от тях, бяха най-трансформиращите за мен. Не случайно не мога да се откъсна от тази инициатива и вече 2 години аз съм от страната на мениджърите, които посрещат ученици в офиса си.

Не е за пренебрегване и доброволческото ми членуване в Клуба на завършилите програмите на Джуниър Ачийвмънт, т.нар. Алумни, където влязох още като ученик. Там пък се сблъсках с най-успешните, позитивни и амбициозни хора, които познавам и работихме заедно доста години.

Като цяло не мога да кажа има ли програма, която да е по-важна, но комбинацията между изцяло практически насочени програми заедно с чисто учебни предмети и регулярни събития и съревнования на живо, които събират стотици млади хора от цялата страна, е комбинацията, на която трябва да се уповава бъдещето на образованието в България.

Как ще дефинирате "предприемачеството" и какви качества трябва да притежава един предприемач според Вас?

След толкова години вече спокойно мога да определя предприемачеството като спорт. Спорт, който не е за всеки. Предприемачеството е една авантюра на създаването на нова стойност за обществото, която да може да бъде превърната в доходоносен бизнес и да изхранва хора. Предприемачеството е изключително мотивиращ спорт, защото е каймакът на бизнеса, както и най-трудната му част, защото не всеки успява да оцелее дълго в него.

Първо трябва много ясно да разграничим предприемачеството от управлението. Не всеки предприемач става за мениджър, най-голямата част не стават – включително и аз.
Моята формула за добър предприемач е човек, който притежава правилния микс между креативност, риск, безразсъдност и визия. За да станеш предприемач, трябва да си леко глупав и безразсъден, защото ако не си и погледнеш всички проблеми и пречки – от финансови до юридически и административни; от чисто статистически, заради по-малко от двата процента успешни стартъпи в света, до чисто междуличностните проблеми със съдружници и партньори, може лесно да се откажеш. И едва на последно място е продуктът или услугата, която се създава, защото тя е каймакът. Част от най-страхотните продукти и идеи са провалени заради елементарни проблеми от гореизброените.

Какво бихте казали на тепърва стартиращите свой бизнес?

Няма да е лесно и никой не ви обещава, че ще успеете, но да не ви пука. Ако ще ставате наистина успешни предприемачи, забравете за нормалния живот на обикновените хора. Забравете за работното време, излизането след работа с приятели и всички други неща, които ви губят времето. Може би с години няма да успеете да си хванете гадже и със сигурност ще се изпокарате със семейството си. Но пък това е най-сладкият, емоционален и красив живот, който можете да си осигурите. Защото за мен предприемачеството е чиста емоция и авантюра.

Предприемачеството е изцяло в създаването и в изграждането - продукти, услуги, отношения, офиси, екипи, проекти, контакти, планове и цели. Предприемачът създава 24/7, а създаването носи толкова силна емоция, която може да бъде сравнена само с наркотик. И в крайна сметка дори не е важно дали ще успеете или не, но пътят до там е изключителен.
И едно по-сериозно послание към предприемачите – не се опитвайте да управлявате, след като сте избрали да създавате. Оставете управлението на тези, които са добри в това, продължавайте да създавате, защото това е предприемачеството. А и не всеки предприемач е добър лидер.
И запомнете една от любимите ми фрази.

„Независимо дали вярваш, че можеш или не можеш да постигнеш нещо – и в двата случая си прав!“ Хенри Форд

 

Как реално се прави бизнес в България от Вашия опит до тук?

Напук на повечето хора, аз мисля, че в България бизнес се прави много лесно. И се стартира много лесно. Тук все още нямаме изградени изключително строги правила за правене на бизнес, както в развитите държави. Тук можеш да стартираш нова идея и след 2 дни всички да знаят за нея. От друга страна бюрокрацията в частния сектор е на толкова малко нива, че можеш с няколко обаждания на познати да достигнеш точно до човека, който ти трябва, независимо дали е CEO, маркетинг директор, собственик или министър.

От друга страна има доста административни и чисто финансови трудности, преборването с цялата административна бумащина е сериозно, намирането на рискови инвестиции е мисия невъзможна, условията за финансиране в банките са абсолютно неприемливи, а съдебната и правна система по никакъв начин не може да те защити.

Но ако си израснал с вярването, че светът е изграден от взаимоотношения, а не от документи и бизнесът се прави с хора, а не с институции , тогава ще си от тези хора, на които ще им е лесно в България. Защото най-важният капитал – Хората, в България са лесно достижими.

И още един коз, който разбрах в последните години. Доверието между хората в България е на много ниско ниво. Ако правиш бизнес, изграден на доверие с клиентите и хората, с които работиш, целите ще започнат да се постигат някак от само себе си.

Каква е рецептата за успех?

А ако вече човек е пристъпил отвъд и е започнал да реализира своята визия, моята формула за успех е проста – „Изгради много силна и вдъхновяваща Визия; Бъди винаги позитивен; Постави си много, ама много високи цели; Имай жестока упоритост; Фокусирай се върху грабващите целите и големите стъпки; Обръщай сериозно внимание върху Личностно развитие; Търси винаги ползата за обществото и хората; И бъди психически готов във всеки един момент всичко да се срине, да се събудиш на сутринта и да нямаш нищо!
Ако човек следва тази формула, мога абсолютно да гарантирам, че успехът ще е пълен. И няма никакво значение колко иновативен или колко обикновен ще бъде продуктът или услугата, която е измислил.

Какви са бъдещите Ви планове?

През последните 3-4 години посветих времето си на създаването на различни бизнеси и бизнес идеи, голяма част от тях се оказаха неуспешни. Този безценен опит ме научи на доста неща. Оттук нататък ще се фокусирам върху привличането на различни инвестиции и идеи към България, както и реализирането на компаниите, в които участвам, на международния пазар, за да можем да растем и да изхранваме все повече хора тук у нас.

Личната ми мисия е свързана с благоденствието на България, всички бизнеси и неправителствени организации, в които участвам или създавам, имат идеални цели, свързани с развитието и просперитета на българското общество или на отделни сфери в икономиката. Аз и целият ми екип работим, за да създаваме и да вдъхновяваме все по-успешни, мотивирани, целеустремени, интелигентни и търсещи млади хора. Мечтая си един ден да живеем в едно различно общество, развиващо се на базата на общи ценности и морални принципи, с проспериращи и щастливи хора. Тези цели са залегнали във всички компании и нестопански организации, в които участвам и тепърва ще подкрепям.

Ако трябва да опишете Джуниър Ачийвмънт като емоция, то каква би била тя?

Страст!