Владимир Алексиев от Perpetto за предприемачеството като лична борба
2016-07-25
Владо е на 23 години, свири на бас китара и има професионална квалификация Системен програмист III степен. Среща се с JA Bulgaria в Софийския униерситет, където програмата „Учебна компания за студенти“ е изборна дисциплина. За него да „работиш“ значи да започваш и завършваш работния ден с усмивка. Ако това не се случи, то тогава има проблем. Днес Владимир e част от екипа на Perpetto и се бори здравата да постигне това, в което вярва. Неговата история можете да прочете по-долу.
Разкажете ни за себе си.
Казвам се Владимир Алексиев или просто Влад(о). На 23 съм, роден в Стражица – малко градче на 40 километра от Велико Търново. От вече 8 години живея в София, където завърших ТУЕС със специалност Системно Програмиране (имам и професионална квалификация – Системен програмист III степен). В момента се боря да завърша ФМИ, Компютърни науки. Работя като програмист от 5-6 години, повече от половината от тях опитвайки се да стартирам нови компании. Преподавал съм по различни технически дисциплини на хора от 6 до 25 години. Свиря на бас китара и постоянно слушам музика – често такава, която другите определят като шумове и крясъци.
Какво е най-вълнуващото за Вас в работата Ви?
За мой голям късмет успях от първия път да уцеля за професия нещо, което в същото време ми е и хоби, така че всичко, с което се сблъсквам, ми е много интересно и вълнуващо. Трябва да отбележа, че за времето, в което съм извън корпоративната среда на големите компании, съм научил поне 10 пъти повече. Също така управлението на времето ми в стартъп приключенията ми е голямо предизвикателство, което го прави и още по-интересно.
Как се запознахте с Джуниър Ачийвмънт България?
Чрез избираемия курс по предприемачество в любимия факултет.
В кои програми/инициативи на Джуниър Ачийвмънт България сте участвали и какво Ви дадоха те?
Вече споменах за "Учебна компания за студенти", след която като награда имах възможността да участвам в лятна предприемаческа академия "SmartUp Challenge" в Букурещ, Румъния, през лятото на 2015 г.
Как ще дефинирате "предприемачеството" и какви качества трябва да притежава един предприемач според Вас?
Борба. Бориш се да постигнеш нещото, в което вярваш. И противно на много проучвания за мисленето на предприемача и как предприемачеството може да се възпита у всеки, според мен има качество, което трябва да се възпита в първите 7 и е критично, за да бъде успешен един предприемач – непримиримост. За да е успешен един предприемач, той не трябва да се примирява с какъвто и да било проблем или препятствие.
Какво мислите за предприемчивостта като качество, като компетентност?
Труден въпрос, не съм се замислял. Каква е дефиницията на предприемчивост в речника? Това намерих:
- (същ.) смелост, решителност, активност, старание, залягане, усърдие, ревност, енергичност, деятелност, деловитост, инициатива, самоинициатива, проява, почин
- (същ.) жест, замах, размах, широта
- (същ.) енергия, въодушевление, пълна пара
- (същ.) сила, динамизъм
- (същ.) здрав разум, съобразителност, практичност, находчивост
- (същ.) начинание
Може би комбинацията от всички или почти всички изброени по-горе думи е нужната компетентност, която трябва да има един успешен предприемач.
Какво бихте казали на тепърва стартиращите своята професионална кариера – било то в компания/организация или собствен бизнес?
Каквото и да правите, гледайте да сте щастливи. Ако в поне 85-90% от времето не започвате и не приключвате да "работите" с усмивка, то има проблем и ви трябва промяна. Така съдя аз и по себе си. За хората, искащи да стартират собствен бизнес – пригответе се за много жертви и лишения от най-различно естество. Прилагам един блогпост, който отговаря по възможно най-добрия начин на този въпрос: https://medium.com/swlh/how-quitting-my-corporate-job-for-my-startup-dream-f-cked-my-life-up-3b6b3e29b318#.bnut7659l
Каква е рецептата ви за професионален успех?
Ще цитирам една песен на Ъпсурт – "Аз съм от там, където тр‘ее се бачка!". Без много работа няма как да се случи каквото и да било хубаво в това отношение. Също имам правило, което прилагам не само в професията си, но и в целия си живот: „Ако ще правиш нещо – прави го както трябва. Ако няма да е така, не се захващай изобщо!“ (Паулу Коелю).
Професионалният успех за мен не е като хляб – опичаш го и готово – той е нещо продължително, има върхове и спадове – функция на времето и усилията, вложени в професията. От тази гледна точка не мога да се определя като професионално успял човек все още, но вярвам, че с горните две правила рано или късно ще мога да го направя.
Ако трябва да опишете Джуниър Ачийвмънт като емоция с няколко думи, то каква би била тя?
Много хора казват, че най-важното нещо, което можеш да си вземеш от студентските години не са знанията, а запознанствата с хора от бранша. Е, за мен запознанствата и приятелствата, които направих около инициативите на JA, са най-ценният ресурс, натрупан през студентството ми до момента. Положително едни от най-приятните и мотивиращи моменти в живота ми са свързани с JA Bulgaria.