За идеите, успеха и малкия бизнес с Добромир Добринов

2015-11-02

Първата „Успешна история“, която искаме да ви представим в кампанията „Активизирай се“ е историята на Добромир Добринов, тясно свързана с Джуниър Ачийвмънт. Добромир или Доби, както го наричаме ние, е участвал в няколко програми на ДАБ, след това, в продължение на над 6 години беше наш PR мениджър. След това се гмурна в корпоративния свят, за да изплува на брега на малкия бизнес, като основа своя компания - Вишновка домашна. Неговият пример на активен млад човек е вдъхновяващ и сме сигурни, че ще вдъхнови и вас!

Разкажете ни за себе си.

За мен предпочитам да говорят приятелите и делата ми. Аз възприемам себе си като свободен дух от светлина, дошъл  на земята, за да учи и да помага на хората. Не се възприемам като гуру в сферата на дребния бизнес. 

Как решихте да стартирате малък бизнес и как Ви дойде идеята?

От втори клас мечтая да управлявам завод, който произвежда нещо. Няма значение какво. Дори няма значение дали е мой. Исках да създавам. В четвърти клас започнах първия си  дребен бизнес – правех вестници, като сам пишех статиите, кръстословиците и лабиринтите вътре. Направих и 1 комикс с картинките от стари комикси, който се казваше „Диамантната афера“ -  снимах го на ксерокс и продавах.

След това с години изследвах всекидневието си и това на околните и измислях нови продукти, които още ги няма. Записвах си идеите за малък бизнес в една тетрадка, която за съжаление не знам къде е сега J Спомням си, че една от идеите ми беше свързана с лесно намазване на филии с мармалад.

Идеята за Вишновка домашна ми дойде когато бях студент. Тогава взех най-добрите си идеи от списъка и ги премерих отвсякъде. Реших, че ще правя Вишновка, ще имам собствен малък бизнес. Това е една стара рецепта на рода на баща ми. Като малък берях вишните ни на софийската улица Миджур, а баща ми си правеше вишновка от най-хубавите от тях. Аз не бях доволен –исках повече сироп от вишни и сладко J

Как се запознахте с Джуниър Ачийвмънт България?

Джуниър Ачийвмънт изпълни една детска мечта за мен. Когато бях в гимназията и си мислех колко би било хубаво, ако имах собствена компания, започнахме да изучаваме „Основи на пазарната икономика“ по програмите на Джуниър Ачийвмънт. Скоро след това разбрах, че мога да създам компания по програма „Учебна компания“ и я направих.

В кои програми/инициативи на Джуниър Ачийвмънт България сте участвали и какво Ви дадоха те?

Участвал съм в много, но ще изброя основните: Учебна компания, Пазарна икономика, Виртуално предприятие, Мениджър за един ден, Състезание по ораторско майсторство, Алумни Бизнес Клуб България.

Като цяло Джуниър Ачийвмънт България и програмите ѝ ми дадоха самочувствие, опит и поле за изява. В юношеските си години човек чувства, че света е негов, че животът предстои, иска да тества себе си и да види какво може. Тогава се сблъсква с реалността и вижда, че нещата не са както си ги е представял. Точно тогава за мен Джуниър Ачийвмънт отвори широки хоризонти, които ми осигуриха възможност  да се състезавам с връстници от цяла България и да придобия опитност и самочувствие.

Как ще дефинирате "предприемачеството" и какви качества трябва да притежава един предприемач според Вас?

Предприемачеството е думичка, която всеки тълкува, както си иска. Предприемач е всеки човек, който има идея и предприема някакво начинание. В този смисъл всеки човек е предприемач – дори и този, който предприема пътуване до морето…

В смисъла на бизнес начинание предприемачи са и хората, които събират такси по нашето Черноморие за паркинг или просто за преминаване през техен имот, за да стигнеш до плажа например. Нали това също е бизнес?

Аз разбирам определението за предприемач в смисъла на човек, който има бизнес идея и започва бизнес по честен начин, макар то и малък, търсейки финансиране и други ресурси. Той има много проблеми за решаване и нещата не изглеждат розови. Чака го много работа, може би и провали, но той трябва да се учи от тях и в крайна сметка да успее, независимо колко пъти ще трябва да започва отначало. Това е човек, който вярва в себе си, енергичен и упорит е и харесва това, с което се занимава – има страст и визия. Има цел.

Моята цел например беше да си купя самолет, защото мечтая да стана пилот на изтребител. В последствие реших, че нашата армия не може да ми предложи хубав самолет и затова, когато започвах бизнеса си, планът беше да спечеля пари и сам да си го купя. Впоследствие замених самолета с къща на топъл остров, а сега след къщата искам да строя пътища, университети, работилници и лаборатории, където да създаваме нови технологии в България, да възстановявам археологически паметници, да се занимавам с кино и, ако мога, да платя външния дълг на страната ни. Знам – амбициозно е, но докъдето стигна J

Какво бихте казали на тепърва стартиращите свой малък бизнес?

Освен ако идеята ви не е в IT сферата, ще ви отнеме повече време и ресурси, отколкото си мислите. Ще имате проблеми, които не сте си представяли. Трудно е, дори когато мащабът на бизнеса е малък. Мислете кой и защо ще купи продукта ви, на каква цена, кога и колко – всичко това, още докато го създавате. Мислете също и дали ще можете да го повторите партида след партида, ще имате ли необходимите ресурси и т.н. Мога да напиша книга и ако не вярвах, че ще е безполезно сигурно щях да го направя. Ако сте стигнали с четенето до тук – поздравявам ви – това си е много четене, но прекратете и вместо да четете това или нещо друго – отивайте да се занимавате с идеята си. Тествайте, правете прототипи, маркетингови проучвания, търсете ресурси за бизнеса си, инвеститор, ако ви трябва, и клиенти. Спрете да четете кой как го е направил, защото една универсална рецепта няма и всеки успява със себе си, със своите разбирания за света, лична история и ресурси. Стийв Джобс няма да дойде да ви направи бизнеса, нито Бил Гейтс, Майкъл Дел, Адам Опел, Хенри Форд и т.н. Действайте. Само така става. Вие имате всичко необходимо, за да успеете. Гореизброените не са ходили на конференции и не са чели книги как се прави. Започвайте!

Как реално се създава малък бизнес в България от Вашия опит до тук?

Ох, трудно. От малкото си опит мога да кажа, че създадох термина за „Синдрома на малката икономика“. Към него има още синдроми, но тях ще ви ги спестя, с изключение на този на „алчността на търговците“, но него навсякъде го има. „Синдрома на малката икономика“ е едно от нещата, от които страда България. Това е защото всеки бизнес, който произвежда нещо се нуждае от 2 неща: ресурси за производство и клиенти. Е, в малка икономика като нашата и двете са кът. Трябва да си много добър, за да успееш. За съжаление държавната ни администрация често се явява проблем, най-малкото защото е бавна.

Каква е рецептата за успех на собствения бизнес?

Няма такава. За всекиго успехът идва по различен начин. Естеството на всеки бизнес, било то дребен, среден или голям, е различен. Пътят е различен, усилията, стратегията, късметът също. Рецепти за боб има много, но моята баба Лили го прави най-добре – да ви кажа ли рецептата ѝ, за да опитате да направите същия?

Какви са бъдещите Ви планове?

Продължавате да четете, вместо да се захванете с вашата работа… Дано поне да намерите нещо полезно, в написаното до тук. Бъдещите ми планове… - аз нямам. Имам визия – знам къде искам да стигна. Искам да имам собствен бизнес, който да издържа мен и семейството ми, да съм си шеф сам! Корпоративните стандарти за работа не са за мен. От там нататък – къщата на топъл остров и по списъка нагоре J

Ако трябва да опишете Джуниър Ачийвмънт като емоция, то каква би била тя?

Аз имам доста емоции в тази организация и ми е трудно да изведа само една на преден план. Може би въодушевление.