JuniorAchievementBulgaria

Милена Борисова

2019-02-04

Милена Борисова

 

 

Град:

Плевен

Училище, в което преподавам:

НУ „Патриарх Евтимий”

Етап, в който преподавам:

Начален етап

Обучител съм в следните програми:

 

(Отбележете, по кои от програмите сте сертифициран да водите обучения)

Изграждане на ключовата компетентност „инициативност и предприемчивост“ в начален етап на училищното образование

Кой съм аз?

Вече 28 години съм учител на най- малките. От началото до днес се стремя да уча своите ученици на стратегии на мислене, на учене чрез правене, защото много вярвам в тях.Предизвиквам учениците да мислят и работят творчески, което дава шанс всеки ученик да намери своето място в новата постоянно променяща се училищна действителност.

Моята педагогическа философия е подчинена на думите, че

„учителят може да стане само предизвикателство за теб, да ти покаже това което винаги е било скрито в теб. Учителят нищо не ти дава. Той не може да даде, няма нищо за даване. И всичко, което може да бъде дадено, е безполезно, защото ще бъде само нещо. Това, което не може да бъде дадено, а само предизвикано, е ценно.“

Взаимно се предизвикваме и смело мога да кажа, че това, което съм в момента, като учител,  дължа на моите ученици.

Какво обичам да правя … ?

Обичам да чета, планината, ските и въобще природата. Харесва ми да прекарвам време с хора, на които държа и които имат особено въздействие върху мен. Всеки един от най-близките ми хора, които са тесен кръг, ме зарежда с определен заряд, който остава в мен дни наред, именно заради това доста подбирам и ценя хората, които са станали близки на сърцето ми.

Какво не обичам да правя … ?

„Дразнят ме завистниците, които се опитват да дискредитират по-кадърните, ламтейки за техните места, таланти, постижения и късмет.

Нямам време за безкрайни разговори, безполезно е да обсъждам живота на другите, които не са част от моя живот.

Нямам време да управлявам чувствителността на хората, които въпреки хронологичната си възраст, са незрели.

Не мога да понасям какво правят хората, борейки се за власт.

Хората не обсъждат съдържанието, а само етикетите. Времето ми стана оскъдно да обсъждам етикети. Искам същността, душата ми бърза...”

Марио де Андраде

Част съм от мрежата на Джуниър Ачийвмън България, защото … ?

Защото ми дава свободата да избирам и творя. Моделът Джуниър Ачийвмън Българияе подкрепящ модел.  Дава ми възможности без ограничения за конструиране на педагогическия процес по свой авторски модел чрез проблемно обучение, игрови технологии, индивидуално, диференцирано и проектно обучение.

Моят съвет към колегите преподаватели е:

Да бъдеш учител е нужно нещо повече от професионални знания и умения. Нужни са още своеобразна сетивност, с помощта на която да забелязваш, усещаш и разпознаваш детайлите в проявленията на детската природа; отдаденост, с която да се посветиш на бъдещето- на твоите ученици, насочвайки ги към неизбродните пътища на познанието и духовното съвършенство; любов- твоето най- велико оръжие срещу насилието, невежеството и безхаберието.

За учителя няма дни на безметежен покой, така както няма край усилието му да дарява оптимизъм, да вдъхва кураж, да насърчава и да настоява с мъдрото наставничество на посветения във великата мисия на учителството.

Всеки ден за учителя е едно ново начало, една проправена пътека към сърцето на ученика. Всяко усилие е неповторим шанс за навременна подкрепа в мигове на детски терзания, всяка добра дума- стимул за разгръщане на потискани човешки възможности.

Да, учителската професия наистина е специална професия - и най- хуманната, и най-трудната, и най-нужната на объркания ни свят!